Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
На 22.07.2013 Българският евродепутат Евгени Кирилов взе участие, в ролята си на съ-председател на Парламентарната асамблея Евронест, в срещата на външните министри на ЕС посветена на подготовката за срещата във Вилнюс в края на годината. В срещата взеха участие и върховният представител на ЕС за външна политика - Катрин Ащън, еврокомисарят отговарящ за разширяване и политика на добросъседство - Щефан Фюле, както и външните министри на страните участнички в програмата Източно партньорство - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна, а и за първи път от 2009 г. насам, на Беларус. Причината за отсъствието на Беларус от задълбочаване на интеграционните политики със Съюза до момента, е състоянието на демокрацията и човешките права в страната.
Говорейки от името на Евронест, Евгени Кирилов напомни, че в асамблеята участват евродепутати и представители от държавите участнички, които биват директно избирани от гражданите, и политиките на Евросъюза трябва да бъдат насочени именно към тях - гражданите. Българският ерводепутат обобщи напредъка постигнат с Украйна, Грузия, Молдова и Армения по подписването на ключови споразумения с ЕС, което се очаква да стане през м. ноември в литовската столица Вилнюс. Той също така припомни ролята на докладите, приети в рамките на асамблеята през м. май т.г., в които и източните партньори, и държавите-членки на Съюза се стремят към задълбочаване на взаимоотношенията си. Това, от своя страна, ще доведе до повече стабилност в региона и ще отвори възможности за повишаване на икономическите стандарти в източните съседи, обобщи Евгени Кирилов. Българският евродепутат също така заяви подкрепата на Европарламента за политиката на безвизов режим за тези страни, отчитайки нуждата от още усилия в тази насока, но също така и напредъка, които повечето страни са постигнали.
В заключение Евгени Кирилов изрази своя оптимизъм, че конференцията във Вилнюс може да бъде наистина голяма успех както за страните от програмата Източно партньорство, така и за самия Европейския съюз, затвърждавайки ролята му на фактор на стабилност в регионален и глобален мащаб.