Новини

Евгени Кирилов: В България рядко се обсъжда темата за общата външна политика

13.05.2011

Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.

При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
 

Изостава усвояването на европейските средства в България

04.05.2011

Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година

Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
 

Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните

22.03.2011

Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.

Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
 

Евгени Кирилов: Прибързването с военни удари е политически нездравословно

29.08.2013

Интервю на Евгени Кирилов относно ситуацията в Сирия за БНР, програма "Нещо повече" от 29.08.2013

Водещ: Кризата в Сирия, употребата на химически оръжия срещу цивилни граждани и възможната военна реакция на международната общност бяха тема и на извънредното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент, което се състоя днес, и за което ще говорим сега в Нещо повече с Евгени Кирилов, депутат от българското представителство. Добър ден, г-н Кирилов.
Евгени Кирилов: Добър ден на вас и на слушателите.
Водещ:Брюксел не е войнстващо настроен или поне Европейският парламент не приема засега осъдителна позиция, не казва кой е авторът на тази атака с химически оръжия. Какво стана ясно на днешното заседание?
Евгени Кирилов: Всъщност заседанието беше вчера, но беше доста сериозно. Беше закрито заседание, изслушаха се мнения на висши представители на Kомисията и общото ми впечатление от информацията, която получихме, и от позициите, които взеха различни колеги, е, че нещата все още не са достатъчно ясни. Единственото, което е ясно и зад което всички се обединяваме е това, че използването на химическо оръжие срещу сирийското население, включително големите жертви сред децата, е един непростим акт. Въпросът обаче относно реакцията подлежи на уточняване. Наблюдателите на ООН трябва да си свършат докрай работата и трябва да има убедителни аргументи в посока на сериозни санкции срещу тези, които са го извършили, естествено и тези, които са взели решението. До тук е общата позиция.
Водещ: Да изясним нещо г-н Кирилов, все пак когато се изясни кой е натиснал спусъка на химическото оръжие, да го кажем така, той ще бъде наказан, това е консенсусно?
Евгени Кирилов: Да.
Водещ: Но сега въпросът е кой е той и как да бъде наказан.
Евгени Кирилов: Във всички случай има достатъчно средства, трябва да се даде шанс на всички, които професионално работят по въпроса, за да се видят причините и кой го е осъществил. В крайна сметка това е Сирия, в която повече от вече година и половина е наблюдаван почти всеки квадратен метър, а сега все пак и тези наблюдатели са на територията на Сирия. Те ще покажат, една обективност и би трябвало всичко това първо да се обсъди в рамките на Съвета за сигурност.
Водещ: Това обсъждане обаче към момента изглежда обречено, тъй като Русия и Китай вече два пъти са налагали вето на искания за санкции спрямо Сирия и тази нощ петте постоянни членки не можаха да постигнат никакво съгласие около проекта за декларация, предложена от Великобритания.
Евгени Кирилов: Това е така, но трябва да погледнем на нещата по друг начин. Трябва да кажем, че и Русия осъди използването, в конкретния случай на химическо оръжие, даже Иран осъди тази акция. За да се вземе обаче решение нужни са пак доказателства, трябва да е пределно ясно, тъй като Близкият Изток конкретно и всичко около Сирия е доста взривоопасна обстановка и без ясни, убедителни, неопровержими доказателства, струва ми се, че рискът да се взриви целият район след това е много голям.
Водещ: Както казва Збигнев Бжежински Вашингтон няма стратегия за Сирия, след като виновните бъдат наказани и не можем да сме сигурни, че ако бъде свален режимът на Башар Асад ще дойде някой, който ще обича повече Америка.
Евгени Кирилов: Съгласен съм с тази оценка и трябва да имаме предвид, че и в началото в Сирия нещата бяха други, ставаше дума за битка за демокрация.  Сега всичко това се е превърнало в едно кърваво сражение, то е сектантско сражение.Това е голямата опасност и това е и голямата трудност. Аз смятам, че досега САЩ заеха една изчаквателна позиция именно поради опасността цялата тази битка да се превърне в битка между религиозни секти, а не битка за демокрация. А на всичко отгоре в тази битка са въвлечени вече и редица актьори от съседните страни, което допълнително създава риск от взривяване на обстановката в района. Така че мисля, че бягането пред вятъра в момента и прибързването с военни удари е политически нездравословно, меко казано.
Водещ: Това ли е мнението на европейските депутати или има сериозно представителство и на т.нар. военни ястреби сред вас?
Евгени Кирилов:Мисля, че по-голямата част е на това мнение. Не трябва да пренебрегваме и факта, че и Великобритания, която като страна член на ЕС направи много силни внушения за това, че трябва по-скоро да се накаже Сирия. В самата Великобритания, снощи слушах последните изследвания, голямо мнозинство от гражданите са против подобно прибързано решение. Даже в самия английски парламент няма достатъчно подкрепа на този етап.
Водещ: Гражданите и политическата дискусия във Великобритания не възпрепятстваха вече предислоцираните военновъздушни сили в базата, английската база в Крит, откъдето... в Кипър, откъдето са готови за т.нар. военен удар срещу Сирия. Искам да кажа, че хората може би наистина мислят различно от политиците, които ще вземат решенията. Но сякаш въпросът за обществените дискусии не стои. И може би...
Евгени Кирилов: Политиците също рискуват в тази обстановка. Пак казвам, без убедителни доказателства, които да бъдат представени и на обществеността, не само в някакъв тесен кръг, всичко е много трудно. Снощи министърката на външните работи на Италия заяви, че Италия в никакъв случай няма да влезе в подобна коалиция без решение на Съвета за сигурност. И в крайна сметка мъдрото решение в момента наистина е да се поизчака, да се види. Ако има подобни доказателства, вече трябва политически да се обсъди въпросът кое е най-доброто като реакция.
Водещ: Да, всички са на мнение, че използването на оръжие за масово поразяване, каквито са химическите, не трябва да остава безнаказано. Последно, защото имаме секунди до края на нашия разговор, г-н Кирилов, на кой конфликт би приличал този в Сирия – на косовския, където нямаше санкция на Съвета за сигурност на ООН, или пък на по-скорошния, на либийския, където нито един войник на международните сили и на НАТО не стъпи на територията, която беше бомбардирана с цел внос на демокрация.
Евгени Кирилов: Аз съм абсолютно убеден, че за наземна акция въобще не може да става дума. За военни действия, с които да се определи подкрепа на едните или другите воюващи също не може да става дума, и това си личи от изявленията и анализите. Единственото, за което може да стане дума, при наистина неопровержими доказателства, са отделни удари срещу военните на властта или бунтовници, които са злоупотребили с това оръжие. За мен друго няма от политическа гледна точка.
Водещ: И да не се бърза. Много ясно да се преценят доказателствата за вината и да се използват всички политически известни мерки на международната общност преди да се натиснат спусъците на оръжията. Добре, разбрахме как е текла дискусията във външната комисия на ЕП.
 


  Всички права запазени © 2010 Разработено от Ирида Дизайн ООД