По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
Евгени Кирилов – в интервю за Радио "Фокус с Димитър Драганов
Водещ: Г-н Кирилов, трябва ли да се чака санкция на ООН за действия на международната общност в Сирия?
Евгени Кирилов: Според мен при всички случаи, процедурата трябва да мине през ООН, въпреки, че става дума за нещо много грозно. Но, това е нещо, което нормално би трябвало да стане. Не случайно днес получихме новината, че Великобритания вече готви проект за резолюция на Съвета за сигурност.
Водещ: Ръководителят на НАТО Андрес Фог Расмусен казва, че използването на химическо оръжие в Сирия не може да остане безнаказано. Можем ли да разчитаме тези думи като пореден знак, че в Сирия ще има военна намеса?
Евгени Кирилов: Вижте, на този етап всички са достатъчно предпазливи. Няма страна, която да не е осъдила използването на химическо оръжие против хора, включително и деца. В това се включват даже страни като Иран, Русия, които също осъдиха използването. Въпросът е да има наистина неопровержими доказателства кой го е направил. Кой е използвал това оръжие, за да се отправят санкциите директно срещу тези, които отговарят за това решение. Мисля, че в случая не трябва да се прибърза, би трябвало много добре, има достатъчно средства за това, да се разчисти терена, там където са използвани химическите оръжия, съответно всички да се хвърлят, за да установят виновника. Има достатъчно средства, както казах, средства и за наблюдение от въздуха, сирийската територия е наблюдавана вече от поне година, година и половина много отблизо. Има достатъчно информация и тя трябва да се събере, защото прибързаното участие в наказателна акция може да има и други последици. Затова умното решение е да се намери кой точно е използвал химическото оръжие, кой е наредил и т.н. На този етап, има вече събрана известна информация, но трябва от опита да се учим, от другите случаи, от другите страни и да проявим малко търпение.
Водещ: Смятате ли, че САЩ и Великобритания, а и Франция ще проявят това търпение? Инспекторите на ООН, които са в Сирия, са заявили днес, че се нуждаят от 4-ри дни, за да приключат проучването си. Дали ще имат това търпение?
Евгени Кирилов: Ние тази сутрин в Европейския парламент на заседание на Комисията по външни работи имахме сериозно обсъждане по този въпрос. Струва ми се, че реакциите на страните, които настояват за бърза реакция също имат логика, защото такова чудо не се случва всеки ден – да използваш химическо оръжие срещу хора. Въпреки това, мисля, че ще се даде шанс, за да се разбере точно от къде идва всичко това.
Водещ: Ако все пак се стигне до военен удар, трябва ли България да участва в евентуална „Коалиция на желаещите”. Влизаме в хипотеза, при която няма санкция на ООН, няма и действия в рамките на НАТО, а има коалиция на желаещите.
Евгени Кирилов: Вижте, този въпрос е хипотетичен на този етап – първо. Второ, съвсем ясно става от изявленията и на военните, че чужди войници няма да стъпват на тази територия. Ако става дума за някаква наказателна акция, след като се разбере точно от къде идват тези оръжия, вероятно това ще стане с ракетен обстрел. Според мен, най-много да се използват отделни военни удари и според мен тук от България няма какво и да се иска.
Водещ: Тук въпросът не е в това, дали България пряко ще участва, тъй като ние, поне до колкото ни е известно, не разполагаме с ракети Tomahawk, а дали името на страната ни ще се запише в една такава коалиция.
Евгени Кирилов: Това може да се реши в един етап, когато всичко е ясно. На този етап не е ясно и аз не бих желал да спекулирам предварително.