В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евгени Кирилов – в интервю за Радио "Фокус с Димитър Драганов
Водещ: Г-н Кирилов, трябва ли да се чака санкция на ООН за действия на международната общност в Сирия?
Евгени Кирилов: Според мен при всички случаи, процедурата трябва да мине през ООН, въпреки, че става дума за нещо много грозно. Но, това е нещо, което нормално би трябвало да стане. Не случайно днес получихме новината, че Великобритания вече готви проект за резолюция на Съвета за сигурност.
Водещ: Ръководителят на НАТО Андрес Фог Расмусен казва, че използването на химическо оръжие в Сирия не може да остане безнаказано. Можем ли да разчитаме тези думи като пореден знак, че в Сирия ще има военна намеса?
Евгени Кирилов: Вижте, на този етап всички са достатъчно предпазливи. Няма страна, която да не е осъдила използването на химическо оръжие против хора, включително и деца. В това се включват даже страни като Иран, Русия, които също осъдиха използването. Въпросът е да има наистина неопровержими доказателства кой го е направил. Кой е използвал това оръжие, за да се отправят санкциите директно срещу тези, които отговарят за това решение. Мисля, че в случая не трябва да се прибърза, би трябвало много добре, има достатъчно средства за това, да се разчисти терена, там където са използвани химическите оръжия, съответно всички да се хвърлят, за да установят виновника. Има достатъчно средства, както казах, средства и за наблюдение от въздуха, сирийската територия е наблюдавана вече от поне година, година и половина много отблизо. Има достатъчно информация и тя трябва да се събере, защото прибързаното участие в наказателна акция може да има и други последици. Затова умното решение е да се намери кой точно е използвал химическото оръжие, кой е наредил и т.н. На този етап, има вече събрана известна информация, но трябва от опита да се учим, от другите случаи, от другите страни и да проявим малко търпение.
Водещ: Смятате ли, че САЩ и Великобритания, а и Франция ще проявят това търпение? Инспекторите на ООН, които са в Сирия, са заявили днес, че се нуждаят от 4-ри дни, за да приключат проучването си. Дали ще имат това търпение?
Евгени Кирилов: Ние тази сутрин в Европейския парламент на заседание на Комисията по външни работи имахме сериозно обсъждане по този въпрос. Струва ми се, че реакциите на страните, които настояват за бърза реакция също имат логика, защото такова чудо не се случва всеки ден – да използваш химическо оръжие срещу хора. Въпреки това, мисля, че ще се даде шанс, за да се разбере точно от къде идва всичко това.
Водещ: Ако все пак се стигне до военен удар, трябва ли България да участва в евентуална „Коалиция на желаещите”. Влизаме в хипотеза, при която няма санкция на ООН, няма и действия в рамките на НАТО, а има коалиция на желаещите.
Евгени Кирилов: Вижте, този въпрос е хипотетичен на този етап – първо. Второ, съвсем ясно става от изявленията и на военните, че чужди войници няма да стъпват на тази територия. Ако става дума за някаква наказателна акция, след като се разбере точно от къде идват тези оръжия, вероятно това ще стане с ракетен обстрел. Според мен, най-много да се използват отделни военни удари и според мен тук от България няма какво и да се иска.
Водещ: Тук въпросът не е в това, дали България пряко ще участва, тъй като ние, поне до колкото ни е известно, не разполагаме с ракети Tomahawk, а дали името на страната ни ще се запише в една такава коалиция.
Евгени Кирилов: Това може да се реши в един етап, когато всичко е ясно. На този етап не е ясно и аз не бих желал да спекулирам предварително.