Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Евгени Кирилов – в интервю за Радио "Фокус с Димитър Драганов
Водещ: Г-н Кирилов, трябва ли да се чака санкция на ООН за действия на международната общност в Сирия?
Евгени Кирилов: Според мен при всички случаи, процедурата трябва да мине през ООН, въпреки, че става дума за нещо много грозно. Но, това е нещо, което нормално би трябвало да стане. Не случайно днес получихме новината, че Великобритания вече готви проект за резолюция на Съвета за сигурност.
Водещ: Ръководителят на НАТО Андрес Фог Расмусен казва, че използването на химическо оръжие в Сирия не може да остане безнаказано. Можем ли да разчитаме тези думи като пореден знак, че в Сирия ще има военна намеса?
Евгени Кирилов: Вижте, на този етап всички са достатъчно предпазливи. Няма страна, която да не е осъдила използването на химическо оръжие против хора, включително и деца. В това се включват даже страни като Иран, Русия, които също осъдиха използването. Въпросът е да има наистина неопровержими доказателства кой го е направил. Кой е използвал това оръжие, за да се отправят санкциите директно срещу тези, които отговарят за това решение. Мисля, че в случая не трябва да се прибърза, би трябвало много добре, има достатъчно средства за това, да се разчисти терена, там където са използвани химическите оръжия, съответно всички да се хвърлят, за да установят виновника. Има достатъчно средства, както казах, средства и за наблюдение от въздуха, сирийската територия е наблюдавана вече от поне година, година и половина много отблизо. Има достатъчно информация и тя трябва да се събере, защото прибързаното участие в наказателна акция може да има и други последици. Затова умното решение е да се намери кой точно е използвал химическото оръжие, кой е наредил и т.н. На този етап, има вече събрана известна информация, но трябва от опита да се учим, от другите случаи, от другите страни и да проявим малко търпение.
Водещ: Смятате ли, че САЩ и Великобритания, а и Франция ще проявят това търпение? Инспекторите на ООН, които са в Сирия, са заявили днес, че се нуждаят от 4-ри дни, за да приключат проучването си. Дали ще имат това търпение?
Евгени Кирилов: Ние тази сутрин в Европейския парламент на заседание на Комисията по външни работи имахме сериозно обсъждане по този въпрос. Струва ми се, че реакциите на страните, които настояват за бърза реакция също имат логика, защото такова чудо не се случва всеки ден – да използваш химическо оръжие срещу хора. Въпреки това, мисля, че ще се даде шанс, за да се разбере точно от къде идва всичко това.
Водещ: Ако все пак се стигне до военен удар, трябва ли България да участва в евентуална „Коалиция на желаещите”. Влизаме в хипотеза, при която няма санкция на ООН, няма и действия в рамките на НАТО, а има коалиция на желаещите.
Евгени Кирилов: Вижте, този въпрос е хипотетичен на този етап – първо. Второ, съвсем ясно става от изявленията и на военните, че чужди войници няма да стъпват на тази територия. Ако става дума за някаква наказателна акция, след като се разбере точно от къде идват тези оръжия, вероятно това ще стане с ракетен обстрел. Според мен, най-много да се използват отделни военни удари и според мен тук от България няма какво и да се иска.
Водещ: Тук въпросът не е в това, дали България пряко ще участва, тъй като ние, поне до колкото ни е известно, не разполагаме с ракети Tomahawk, а дали името на страната ни ще се запише в една такава коалиция.
Евгени Кирилов: Това може да се реши в един етап, когато всичко е ясно. На този етап не е ясно и аз не бих желал да спекулирам предварително.