1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Българският евродепутат Евгени Кирилов взе участие в дебата посветен на натиска упражняван от Русия върху държавите от Източно Партньорство, който се проведе късно снощи на пленарното заседание на Европарламента в Страсбург.
Депутатът от групата на социалистите и демократите припомни стратегическата значимост, която имат отношенията между Русия и ЕС, особено що се касае до региона съседен и за двете страни. В противовес на това стратегическо партньорство обаче, се явяват неоснователните ограничителни търговски мерки и заплахи, които бяха наскоро приложени едностранно към държавите, целящи се в задълбочаване на отношенията си с Европейския съюз, заяви той.
Евгени Кирилов припомни също така, че трансформацията, която съюзът предлага на партньорите си, цели именно стабилност и просперитет на гражданите, но и на целите граждански общества в съответните държави, а това, заедно с модернизация, добро управление и развитие, както и върховенството на закона, са в интерес и на ЕС и на Русия. Според българския евродепутат споразуменията, които предлага ЕС са съвместими с поддържане на добри отношения с Русия.
Евгени Кирилов призова обаче и съюза към самокритичност в отношенията със страните от Източно партньорство, защото според него ЕС не допринася активно за разрешаването на замразените конфликти в региона, като Нагорно Карабах и Приднестровието. Според него точно този факт спомага за упражняването на натиск към засегнатите страни.
В края на своето изказване той призова за засилване на усилията, за да бъде успешна ключовата за развитието на отношенията между ЕС и страните от Източно партньорство среща през ноември месец в литовската столица Вилнюс.