В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българският евродепутат Евгени Кирилов взе участие в дебата посветен на натиска упражняван от Русия върху държавите от Източно Партньорство, който се проведе късно снощи на пленарното заседание на Европарламента в Страсбург.
Депутатът от групата на социалистите и демократите припомни стратегическата значимост, която имат отношенията между Русия и ЕС, особено що се касае до региона съседен и за двете страни. В противовес на това стратегическо партньорство обаче, се явяват неоснователните ограничителни търговски мерки и заплахи, които бяха наскоро приложени едностранно към държавите, целящи се в задълбочаване на отношенията си с Европейския съюз, заяви той.
Евгени Кирилов припомни също така, че трансформацията, която съюзът предлага на партньорите си, цели именно стабилност и просперитет на гражданите, но и на целите граждански общества в съответните държави, а това, заедно с модернизация, добро управление и развитие, както и върховенството на закона, са в интерес и на ЕС и на Русия. Според българския евродепутат споразуменията, които предлага ЕС са съвместими с поддържане на добри отношения с Русия.
Евгени Кирилов призова обаче и съюза към самокритичност в отношенията със страните от Източно партньорство, защото според него ЕС не допринася активно за разрешаването на замразените конфликти в региона, като Нагорно Карабах и Приднестровието. Според него точно този факт спомага за упражняването на натиск към засегнатите страни.
В края на своето изказване той призова за засилване на усилията, за да бъде успешна ключовата за развитието на отношенията между ЕС и страните от Източно партньорство среща през ноември месец в литовската столица Вилнюс.