В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
В работната група по външни работи на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента се обсъди ситуацията със сирийските бежанци в Европа. Българският евродепутат Евгени Кирилов апелира към своите колеги за нуждата от солидарност с България по този въпрос от страна на другите държави членки на Европейския съюз.
Групата прие тази позиция, обръщайки особено внимание на това, че капацитетът на страната вече е изчерпан и една немалка част от тези бежанци са майки и деца. Евгени Кирилов призова и за пропорционалност сред страните членки на Съюза при даване на убежище за тези бежанци, като ключови фактори според българския евродепутат, трябва да бъдат брой на населението на съответната държава-членка, икономически възможности и размер. Той обърна внимание на това, че много малко държави, членки на ЕС, са заявили готовност да участват в поемането на бежанския поток, но в много по-малък мащаб, в сравнение с това, с което се сблъсква седем-милионна България. Представители от няколко държави - сред които германски и испански евродепутати, подкрепиха мнението, че ЕП трябва да оформи позиция настояваща за квоти, по които потокът от бежанци да бъде разпределен сред държави-членки на Европейския съюз. В дебата също се изказаха идеи за увеличаване на средствата свързани с този проблем при текущото обсъждане на бюджета на Съюза и по-конкретно в перото за международни дейности за следващата година