Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Евгени Кирилов взе участие в "Ден на добрата новина". Събитието се проведе тази сутрин в Брюксел по инициатива на Бриджит Чернота, бивш високопоставен служител на Европейската комисия, ангажирана с присъединяването на България към ЕС. В „Деня на добрата новина“ бяха представени проекти, които се осъществяват от граждански организации или частни лица в България, и които съдействат за професионално обучение на млади хора, развитието на туризма, социално подпомагане на хора в неравностойно положение, развитие на изкуството и занаятите. В своето изказване след представянето на проектите, Евгени Кирилов заяви: "Искрено съм развълнуван от тази брилянтна инициатива, която е в пълно съзвучие с Европейската година на гражданите. Г-жа Чернота от много време работи с България и не е забравила нашата страна и след като напуска Европейската комисия. Тя е блестящ пример какво означава да обичаш България и дава пример за това и на самите нас“.
„Представените добри новини днес са източник за самочувствие и особено вълнуващо бе да чуя от д-р Барбара Пейдж Робъртс да използва "ние", когато говори за България и това, което тя прави по своя проект. Такова отношение ни насърчава да бъдем по-активни и чрез подобни дни на добрата новина за България да привлечем повече европейци да започнат да казват "ние". Това не е пресилено, защото историческото, културно и природно богатство и наследство, което имаме е не само на България, то е общоевропейско“, допълни още г-н Кирилов. „Благодаря на всички за представените проекти и примери за добрите дела, които се случват в нашата страна. Хубавото е, че има много повече добри новини, от тези, които чухме днес и затова представянето им като днешното трябва да продължи, да бъде в Брюксел и да привлече повече хора, които да научат за тях. В тази връзка заедно с моят колега Андрей Ковачев ще се обърнем към всички български евродепутати с призив да подпомогнат тази инициатива в бъдеще и очаквам те да откликнат и помощта да бъде значителна. Подкрепата ни няма да има политически нюанс, а ще цели да се даде възможност подобни събития за представяне на добри новини от България да могат отново да се състоят. България заслужава повече, но без добри новини, които да излъчваме към външния свят страната ни ще остане в периферията. Тази инициатива трябва да ни мотивира и да не бъдем като чужденци в собствената си държава, а да помагаме нещата да се променят в положителна посока. Перифразирайки Кенеди, искам да завърша, че не трябва да чакаме какво България ще направи за нас, а да помислим какво ние можем да направим за България", каза в заключение Евгени Кирилов.