1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Във вторник вечерта в Европейския парламент в Страсбург се проведе дебат относно Европейската политика на съседство. Дебатът е от особено значение имайки предвид динамиката на събития както в южните, така и в източните съседи на ЕС.
Евгени Кирилов обърна особено внимание на предстоящата среща на високо равнище в литовската столица Вилнюс, на която се очаква ЕС да подпише ключови документи с три от страните участнички в програмата Източно партньорство. Българският евродепутат призова към повече приемственост към тези страни, които искат да са по-близо до Съюза. Според парламентариста Европа не може да си позволи да наблюдава пасивно провокативните тенденции към съседи си. Кирилов обърна особено внимание и на рисковете, които произтичат от пренебрегване на вече положените усилия, визирайки ключовите, но трудни промени започнати от няколко от държавите в региона. Според евродепутатът-социалист стратегическо търпение и последователност са ключови в момента що се касае политиката на Европейския съюз към региона. Евгени Кирилов допълни, че повече внимание трябва да бъде обърнато на контактите между хората, тъй като те са изключително важни в изграждането на стабилни общества, особено в региони и държави с неразрешени конфликти.
Българският евродепутат завърши изказването си с това, че срещата във Вилнюс е крайпътен камък, след който обещанията ще трябва да бъдат приложени в действителност и поздрави комисар Фюле за неговите продължителни усилия в тази насока.