Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Среща на върха във Вилнюс - историческа възможност за източните съседи на ЕС
06.11.2013
Евгени Кирилов ръководи заседание на бюрото на Парламентарна Асамблея ЕВРОНЕСТ, на което се обсъди задълбочаване на отношенията на ЕС с източните му съседи
В края на миналата седмица в украинската столица Киев се проведе заседание на бюрото на Парламентарна асамблея ЕВРОНЕСТ, чийто съ-председател е българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент - Евгени Кирилов. Заседанието се проведе в навечерието на срещата на върха между Европейския съюз и страните от програмата Източно партньорство, която ще се състой в края на ноември в литовската столица Вилнюс.
Парламентаристите от ЕВРОНЕСТ се обединиха около мнението, че оставащите седмици преди тази ключова среща са от историческо значение за три от страните от региона - Украйна, Молдова и Грузия, тъй като се очаква да подпишат споразумения от голямa символика. Във Вилнюс Украйна е на път да подпише споразумения за асоцииране и за свободна търговия, които ще отворят много нови възможности както за украинската икономика, така и за украинските граждани. Грузия и Молдова от своя страна се очаква да парафират споразумения от същия вид, окончателното подписване на които се очаква през есента на 2014 г. С останалите страни-участници от програмата Източно партньорство - Азербайджан, Армения и Беларус, лидерите на ЕС също ще обсъдят двустранните отношения, макар и амбициите на тези държави към асоцииране и задълбочаване сътрудничество с ЕС да са по-ограничени. Възможностите за сътрудничество по въпроси свързани с визовия режим за техните граждани. както и с обратно приемане на незаконно пребиваващи лица ще бъдат част от темите обсъждани с представителите на Азербайджан и Армения.
Участниците на заседанието в Киев, председателствано от Евгени Кирилов и от колегата му - украинецът Борис Тарасюк, също изразиха надежда, че прогресът и предимствата от партньорството с ЕС на Украйна, Грузия и Молдова, ще послужат като притегателна сила и за другите три държави, от което полза биха имали не само те и техните граждани, но и Европейският съюз, за който демокрация, стабилност и просперитет на съседите са мерило за успеха на европейката идея.
В края на заседанието бе прието обръщение към лидерите на ЕС и страните участнички на срещата на върха, на която Евгени Кирилов е поканен да участва, и да връчи заедно с г-н Тарасюк това обръщение.