От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Евгени Кирилов ръководи заседание на бюрото на Парламентарна Асамблея ЕВРОНЕСТ, на което се обсъди задълбочаване на отношенията на ЕС с източните му съседи
В края на миналата седмица в украинската столица Киев се проведе заседание на бюрото на Парламентарна асамблея ЕВРОНЕСТ, чийто съ-председател е българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент - Евгени Кирилов. Заседанието се проведе в навечерието на срещата на върха между Европейския съюз и страните от програмата Източно партньорство, която ще се състой в края на ноември в литовската столица Вилнюс.
Парламентаристите от ЕВРОНЕСТ се обединиха около мнението, че оставащите седмици преди тази ключова среща са от историческо значение за три от страните от региона - Украйна, Молдова и Грузия, тъй като се очаква да подпишат споразумения от голямa символика. Във Вилнюс Украйна е на път да подпише споразумения за асоцииране и за свободна търговия, които ще отворят много нови възможности както за украинската икономика, така и за украинските граждани. Грузия и Молдова от своя страна се очаква да парафират споразумения от същия вид, окончателното подписване на които се очаква през есента на 2014 г. С останалите страни-участници от програмата Източно партньорство - Азербайджан, Армения и Беларус, лидерите на ЕС също ще обсъдят двустранните отношения, макар и амбициите на тези държави към асоцииране и задълбочаване сътрудничество с ЕС да са по-ограничени. Възможностите за сътрудничество по въпроси свързани с визовия режим за техните граждани. както и с обратно приемане на незаконно пребиваващи лица ще бъдат част от темите обсъждани с представителите на Азербайджан и Армения.
Участниците на заседанието в Киев, председателствано от Евгени Кирилов и от колегата му - украинецът Борис Тарасюк, също изразиха надежда, че прогресът и предимствата от партньорството с ЕС на Украйна, Грузия и Молдова, ще послужат като притегателна сила и за другите три държави, от което полза биха имали не само те и техните граждани, но и Европейският съюз, за който демокрация, стабилност и просперитет на съседите са мерило за успеха на европейката идея.
В края на заседанието бе прието обръщение към лидерите на ЕС и страните участнички на срещата на върха, на която Евгени Кирилов е поканен да участва, и да връчи заедно с г-н Тарасюк това обръщение.