Евгени Кирилов: Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите
13.07.2013
На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Как да се справим с унаследените от предишното управление проблеми в усвояването на евросредствата?
27.06.2013
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
Интервю на Евгени Кирилов за програма Хоризонт на БНР относно протестите в Турция
12.06.2013
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
Евени Кирилов по БНР относно помощта от ЕС за България заради разрастващата се бежанската криза
12.11.2013
Интервю с евродепутат Евгени Кирилов за програма "Хоризонт" на БНР относно бежанската криза у нас и помощта от ЕС за България по този въпрос
Водещ: България ще получи техническа и финансова помощ от Европейския съюз за овладяване на бежанската криза през януари. Прословутата дума солидарност играе огромно значение по въпроса за бежанците. Да се оставят страните сами да се справят с този проблем е сериозна грешка, посочи евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов. Добро утро, г-н Кирилов!
Евгени Кирилов: Добро утро на Вас и на слушателите!
Водещ: И така, казвате финансиране за овладяване на бежанската криза през януари. За каква сума говорим, при положение че вече стана ясно числото от 90 млн. евро, но като че ли не е ясно за какъв период от време можем да го очакваме.
Евгени Кирилов: Все още не е ясно точно каква ще бъде сумата, но може би по-важно е друго – че сравнително бързо се взе това решение за техническата и за финансовата помощ, защото обикновено подобен род решения се вземат, когато е за първи път, сравнително бавно. Така че ние сме подредени по сложност на проблемите, които изпитваме, заедно с няколко средиземноморски страни, които изпитват същия емиграционен натиск и това е положително, но не е достатъчно. Поради това и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент прие обща, сериозна позиция, че това е проблем, който трябва да се сподели солидарно от всички европейски държави, членките на Европейския съюз.
Водещ: Прогнозата за 200 000 бежанци у нас, според директора на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов, изглежда ли Ви реална?
Евгени Кирилов: Ние само до преди известно време мислехме, че въобще можем да имаме подобен проблем. Трябва да разсъждаваме по друг начин. Неотдавна станаха наистина много тежки инциденти, потънаха маса хора в Средиземно море, стараейки се да се доближат до италиански острови. А все пак ситуацията и информацията се обменя между тези хора. Рискът да се пресече една граница е много по-малък, отколкото да се преминава през водите на Средиземно море. И трябва при оценка на риска всички тези неща да ги имаме предвид. Затова ще трябва да се работи много усилено. Мисля, че вече се работи и виждаме резултати. Аз още не съм чул и не съм чел топли думи за тези хора - вече над 1 000, които са на браздата, на границата и денонощно се мъчат да възпират тая вълна. Става дума за хора, които спекулират и незаконно преминават границата ни. Мисля, че в тази посока трябва да се работи. А засега да седим и оценяваме колко може да преминат потенциално – 100 или 200 или 300 – надали е разумно и конструктивно. По-добре е да правим всичко възможно вече и може би да започваме да изграждаме, както трябва, тези съоръжения, които навремето бяха разградени по безумен начин. След промяната едно правителство, на СДС, реши, че трябва да се съборят всички тия съоръжения, забравяйки, че именно след промяната хората вече не от България ще минават навън, тъй като вече и сега свободно пътуват, а обратно – винаги си стои рискът, че някой отвън може да желае незаконно да премине границата.
Водещ: Спад с 30 до 40 души на ден ще има в следствие на изграждане на новото съоръжение по границата ни с Турция и тези мерки, които се предвиждат в плана на правителството, но пък другата опасност, прехвърлянето на бежанците през морето, ще дойде на дневен ред.
Евгени Кирилов: Мисля, че подобни опити също ще бъдат предприети. Ще трябва естествено и наблюдението на тази част от границата, въпреки че това е все пак дна по-сложна маневра – през морето и през Босфора. Мисля, че трябва и да засилим натиска и върху нашата съседка... вече се прави – външният министър беше в Турция.
Водещ: Какво трябва да бъде взаимодействието ни с Турция?
Евгени Кирилов: Не се обяви достатъчно – предполагам, правилно, защото все пак този тип разговори са малко конфиденциални. Но трябва да сме наясно, че една голяма част от тая вълна от бежанците минават свободно през цяла Турция, стигат до Одрин, качват се на автобусите от одринската гара и се носят към нашата граница. Можем спокойно да си представим, че даже на тази автобусна гара в Одрин може да има охранителни органи. Много ясно си личат тези хора, които са решили да преминават незаконно границата. От тази гледна точка, разбира се, и самата охрана на границата трябва да се засили – границата винаги се охранява от две страни. Аз смятам, че трябва доста по-сериозно да продължим да работим с турската страна по този въпрос. Не е и в техен интерес да създаваме разграден двор.
Водещ: Г-н Кирилов, отчитаме ли дългосрочните проблеми, които биха могли да бъдат по-нататък основни на наша територия, за които говори и в интервюто си днес във в-к „Преса” Симеон Николов – ще се промени демографската картина у нас, баланса между религиозните общности и ще се прокара влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Доколко имаме предвид този дългосрочен проблем?
Евгени Кирилов: Трябва да направим всичко възможно да изпреварим подобно развитие. Все пак трябва да имаме предвид и следното – много от тези хора искат да ни използват като начален етап на тяхното придвижване към Европа. Но естествено, ако вълната се засили, една част ще останат и у нас. Именно поради това, тези дни трябва наистина да застанем заедно и да решаваме проблемите заедно. Аз, като споменах за това, че тези мъже стоят вече денонощно на браздата, за да вардят най-уязвимите части от нашата граница, в същото време си мисля, че много от тях пък хвърлят страшни усилия да предотвратят спирането на пътните ни артерии от хора, които протестират незаконно. Протестите могат да се правят по друг начин, а не обезателно да се прегражда една магистрала или да се напада и да се превзема парламента. Тоест, тези хора не трябва да бъдат изтощавани излишно в период на очертаваща се емиграционна криза. Нашите охранителни органи трябва да имат достатъчно възможности също да ни предпазят от всички тия рискове.
Водещ: добре. Благодаря Ви за този коментар. Чухме евродепутата Евгени Кирилов.