1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Интервю с евродепутат Евгени Кирилов за програма "Хоризонт" на БНР относно бежанската криза у нас и помощта от ЕС за България по този въпрос
Водещ: България ще получи техническа и финансова помощ от Европейския съюз за овладяване на бежанската криза през януари. Прословутата дума солидарност играе огромно значение по въпроса за бежанците. Да се оставят страните сами да се справят с този проблем е сериозна грешка, посочи евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов. Добро утро, г-н Кирилов!
Евгени Кирилов: Добро утро на Вас и на слушателите!
Водещ: И така, казвате финансиране за овладяване на бежанската криза през януари. За каква сума говорим, при положение че вече стана ясно числото от 90 млн. евро, но като че ли не е ясно за какъв период от време можем да го очакваме.
Евгени Кирилов: Все още не е ясно точно каква ще бъде сумата, но може би по-важно е друго – че сравнително бързо се взе това решение за техническата и за финансовата помощ, защото обикновено подобен род решения се вземат, когато е за първи път, сравнително бавно. Така че ние сме подредени по сложност на проблемите, които изпитваме, заедно с няколко средиземноморски страни, които изпитват същия емиграционен натиск и това е положително, но не е достатъчно. Поради това и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент прие обща, сериозна позиция, че това е проблем, който трябва да се сподели солидарно от всички европейски държави, членките на Европейския съюз.
Водещ: Прогнозата за 200 000 бежанци у нас, според директора на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов, изглежда ли Ви реална?
Евгени Кирилов: Ние само до преди известно време мислехме, че въобще можем да имаме подобен проблем. Трябва да разсъждаваме по друг начин. Неотдавна станаха наистина много тежки инциденти, потънаха маса хора в Средиземно море, стараейки се да се доближат до италиански острови. А все пак ситуацията и информацията се обменя между тези хора. Рискът да се пресече една граница е много по-малък, отколкото да се преминава през водите на Средиземно море. И трябва при оценка на риска всички тези неща да ги имаме предвид. Затова ще трябва да се работи много усилено. Мисля, че вече се работи и виждаме резултати. Аз още не съм чул и не съм чел топли думи за тези хора - вече над 1 000, които са на браздата, на границата и денонощно се мъчат да възпират тая вълна. Става дума за хора, които спекулират и незаконно преминават границата ни. Мисля, че в тази посока трябва да се работи. А засега да седим и оценяваме колко може да преминат потенциално – 100 или 200 или 300 – надали е разумно и конструктивно. По-добре е да правим всичко възможно вече и може би да започваме да изграждаме, както трябва, тези съоръжения, които навремето бяха разградени по безумен начин. След промяната едно правителство, на СДС, реши, че трябва да се съборят всички тия съоръжения, забравяйки, че именно след промяната хората вече не от България ще минават навън, тъй като вече и сега свободно пътуват, а обратно – винаги си стои рискът, че някой отвън може да желае незаконно да премине границата.
Водещ: Спад с 30 до 40 души на ден ще има в следствие на изграждане на новото съоръжение по границата ни с Турция и тези мерки, които се предвиждат в плана на правителството, но пък другата опасност, прехвърлянето на бежанците през морето, ще дойде на дневен ред.
Евгени Кирилов: Мисля, че подобни опити също ще бъдат предприети. Ще трябва естествено и наблюдението на тази част от границата, въпреки че това е все пак дна по-сложна маневра – през морето и през Босфора. Мисля, че трябва и да засилим натиска и върху нашата съседка... вече се прави – външният министър беше в Турция.
Водещ: Какво трябва да бъде взаимодействието ни с Турция?
Евгени Кирилов: Не се обяви достатъчно – предполагам, правилно, защото все пак този тип разговори са малко конфиденциални. Но трябва да сме наясно, че една голяма част от тая вълна от бежанците минават свободно през цяла Турция, стигат до Одрин, качват се на автобусите от одринската гара и се носят към нашата граница. Можем спокойно да си представим, че даже на тази автобусна гара в Одрин може да има охранителни органи. Много ясно си личат тези хора, които са решили да преминават незаконно границата. От тази гледна точка, разбира се, и самата охрана на границата трябва да се засили – границата винаги се охранява от две страни. Аз смятам, че трябва доста по-сериозно да продължим да работим с турската страна по този въпрос. Не е и в техен интерес да създаваме разграден двор.
Водещ: Г-н Кирилов, отчитаме ли дългосрочните проблеми, които биха могли да бъдат по-нататък основни на наша територия, за които говори и в интервюто си днес във в-к „Преса” Симеон Николов – ще се промени демографската картина у нас, баланса между религиозните общности и ще се прокара влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Доколко имаме предвид този дългосрочен проблем?
Евгени Кирилов: Трябва да направим всичко възможно да изпреварим подобно развитие. Все пак трябва да имаме предвид и следното – много от тези хора искат да ни използват като начален етап на тяхното придвижване към Европа. Но естествено, ако вълната се засили, една част ще останат и у нас. Именно поради това, тези дни трябва наистина да застанем заедно и да решаваме проблемите заедно. Аз, като споменах за това, че тези мъже стоят вече денонощно на браздата, за да вардят най-уязвимите части от нашата граница, в същото време си мисля, че много от тях пък хвърлят страшни усилия да предотвратят спирането на пътните ни артерии от хора, които протестират незаконно. Протестите могат да се правят по друг начин, а не обезателно да се прегражда една магистрала или да се напада и да се превзема парламента. Тоест, тези хора не трябва да бъдат изтощавани излишно в период на очертаваща се емиграционна криза. Нашите охранителни органи трябва да имат достатъчно възможности също да ни предпазят от всички тия рискове.
Водещ: добре. Благодаря Ви за този коментар. Чухме евродепутата Евгени Кирилов.