За първите четири месеца на 2012 г. усвояването на европейските средства в България е забавило ход
25.05.2012
От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Електронното правителство и обществените сайтове ще трябва да бъдат достъпни за всички граждани
11.05.2012
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Евгени Кирилов: Македония заслужава европейско бъдеще, но трябва да положи усилия за истински добросъседски отношения
07.03.2012
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Евени Кирилов по БНР относно помощта от ЕС за България заради разрастващата се бежанската криза
12.11.2013
Интервю с евродепутат Евгени Кирилов за програма "Хоризонт" на БНР относно бежанската криза у нас и помощта от ЕС за България по този въпрос
Водещ: България ще получи техническа и финансова помощ от Европейския съюз за овладяване на бежанската криза през януари. Прословутата дума солидарност играе огромно значение по въпроса за бежанците. Да се оставят страните сами да се справят с този проблем е сериозна грешка, посочи евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов. Добро утро, г-н Кирилов!
Евгени Кирилов: Добро утро на Вас и на слушателите!
Водещ: И така, казвате финансиране за овладяване на бежанската криза през януари. За каква сума говорим, при положение че вече стана ясно числото от 90 млн. евро, но като че ли не е ясно за какъв период от време можем да го очакваме.
Евгени Кирилов: Все още не е ясно точно каква ще бъде сумата, но може би по-важно е друго – че сравнително бързо се взе това решение за техническата и за финансовата помощ, защото обикновено подобен род решения се вземат, когато е за първи път, сравнително бавно. Така че ние сме подредени по сложност на проблемите, които изпитваме, заедно с няколко средиземноморски страни, които изпитват същия емиграционен натиск и това е положително, но не е достатъчно. Поради това и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент прие обща, сериозна позиция, че това е проблем, който трябва да се сподели солидарно от всички европейски държави, членките на Европейския съюз.
Водещ: Прогнозата за 200 000 бежанци у нас, според директора на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов, изглежда ли Ви реална?
Евгени Кирилов: Ние само до преди известно време мислехме, че въобще можем да имаме подобен проблем. Трябва да разсъждаваме по друг начин. Неотдавна станаха наистина много тежки инциденти, потънаха маса хора в Средиземно море, стараейки се да се доближат до италиански острови. А все пак ситуацията и информацията се обменя между тези хора. Рискът да се пресече една граница е много по-малък, отколкото да се преминава през водите на Средиземно море. И трябва при оценка на риска всички тези неща да ги имаме предвид. Затова ще трябва да се работи много усилено. Мисля, че вече се работи и виждаме резултати. Аз още не съм чул и не съм чел топли думи за тези хора - вече над 1 000, които са на браздата, на границата и денонощно се мъчат да възпират тая вълна. Става дума за хора, които спекулират и незаконно преминават границата ни. Мисля, че в тази посока трябва да се работи. А засега да седим и оценяваме колко може да преминат потенциално – 100 или 200 или 300 – надали е разумно и конструктивно. По-добре е да правим всичко възможно вече и може би да започваме да изграждаме, както трябва, тези съоръжения, които навремето бяха разградени по безумен начин. След промяната едно правителство, на СДС, реши, че трябва да се съборят всички тия съоръжения, забравяйки, че именно след промяната хората вече не от България ще минават навън, тъй като вече и сега свободно пътуват, а обратно – винаги си стои рискът, че някой отвън може да желае незаконно да премине границата.
Водещ: Спад с 30 до 40 души на ден ще има в следствие на изграждане на новото съоръжение по границата ни с Турция и тези мерки, които се предвиждат в плана на правителството, но пък другата опасност, прехвърлянето на бежанците през морето, ще дойде на дневен ред.
Евгени Кирилов: Мисля, че подобни опити също ще бъдат предприети. Ще трябва естествено и наблюдението на тази част от границата, въпреки че това е все пак дна по-сложна маневра – през морето и през Босфора. Мисля, че трябва и да засилим натиска и върху нашата съседка... вече се прави – външният министър беше в Турция.
Водещ: Какво трябва да бъде взаимодействието ни с Турция?
Евгени Кирилов: Не се обяви достатъчно – предполагам, правилно, защото все пак този тип разговори са малко конфиденциални. Но трябва да сме наясно, че една голяма част от тая вълна от бежанците минават свободно през цяла Турция, стигат до Одрин, качват се на автобусите от одринската гара и се носят към нашата граница. Можем спокойно да си представим, че даже на тази автобусна гара в Одрин може да има охранителни органи. Много ясно си личат тези хора, които са решили да преминават незаконно границата. От тази гледна точка, разбира се, и самата охрана на границата трябва да се засили – границата винаги се охранява от две страни. Аз смятам, че трябва доста по-сериозно да продължим да работим с турската страна по този въпрос. Не е и в техен интерес да създаваме разграден двор.
Водещ: Г-н Кирилов, отчитаме ли дългосрочните проблеми, които биха могли да бъдат по-нататък основни на наша територия, за които говори и в интервюто си днес във в-к „Преса” Симеон Николов – ще се промени демографската картина у нас, баланса между религиозните общности и ще се прокара влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Доколко имаме предвид този дългосрочен проблем?
Евгени Кирилов: Трябва да направим всичко възможно да изпреварим подобно развитие. Все пак трябва да имаме предвид и следното – много от тези хора искат да ни използват като начален етап на тяхното придвижване към Европа. Но естествено, ако вълната се засили, една част ще останат и у нас. Именно поради това, тези дни трябва наистина да застанем заедно и да решаваме проблемите заедно. Аз, като споменах за това, че тези мъже стоят вече денонощно на браздата, за да вардят най-уязвимите части от нашата граница, в същото време си мисля, че много от тях пък хвърлят страшни усилия да предотвратят спирането на пътните ни артерии от хора, които протестират незаконно. Протестите могат да се правят по друг начин, а не обезателно да се прегражда една магистрала или да се напада и да се превзема парламента. Тоест, тези хора не трябва да бъдат изтощавани излишно в период на очертаваща се емиграционна криза. Нашите охранителни органи трябва да имат достатъчно възможности също да ни предпазят от всички тия рискове.
Водещ: добре. Благодаря Ви за този коментар. Чухме евродепутата Евгени Кирилов.