По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
Интервю с евродепутат Евгени Кирилов за програма "Хоризонт" на БНР относно бежанската криза у нас и помощта от ЕС за България по този въпрос
Водещ: България ще получи техническа и финансова помощ от Европейския съюз за овладяване на бежанската криза през януари. Прословутата дума солидарност играе огромно значение по въпроса за бежанците. Да се оставят страните сами да се справят с този проблем е сериозна грешка, посочи евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов. Добро утро, г-н Кирилов!
Евгени Кирилов: Добро утро на Вас и на слушателите!
Водещ: И така, казвате финансиране за овладяване на бежанската криза през януари. За каква сума говорим, при положение че вече стана ясно числото от 90 млн. евро, но като че ли не е ясно за какъв период от време можем да го очакваме.
Евгени Кирилов: Все още не е ясно точно каква ще бъде сумата, но може би по-важно е друго – че сравнително бързо се взе това решение за техническата и за финансовата помощ, защото обикновено подобен род решения се вземат, когато е за първи път, сравнително бавно. Така че ние сме подредени по сложност на проблемите, които изпитваме, заедно с няколко средиземноморски страни, които изпитват същия емиграционен натиск и това е положително, но не е достатъчно. Поради това и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент прие обща, сериозна позиция, че това е проблем, който трябва да се сподели солидарно от всички европейски държави, членките на Европейския съюз.
Водещ: Прогнозата за 200 000 бежанци у нас, според директора на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов, изглежда ли Ви реална?
Евгени Кирилов: Ние само до преди известно време мислехме, че въобще можем да имаме подобен проблем. Трябва да разсъждаваме по друг начин. Неотдавна станаха наистина много тежки инциденти, потънаха маса хора в Средиземно море, стараейки се да се доближат до италиански острови. А все пак ситуацията и информацията се обменя между тези хора. Рискът да се пресече една граница е много по-малък, отколкото да се преминава през водите на Средиземно море. И трябва при оценка на риска всички тези неща да ги имаме предвид. Затова ще трябва да се работи много усилено. Мисля, че вече се работи и виждаме резултати. Аз още не съм чул и не съм чел топли думи за тези хора - вече над 1 000, които са на браздата, на границата и денонощно се мъчат да възпират тая вълна. Става дума за хора, които спекулират и незаконно преминават границата ни. Мисля, че в тази посока трябва да се работи. А засега да седим и оценяваме колко може да преминат потенциално – 100 или 200 или 300 – надали е разумно и конструктивно. По-добре е да правим всичко възможно вече и може би да започваме да изграждаме, както трябва, тези съоръжения, които навремето бяха разградени по безумен начин. След промяната едно правителство, на СДС, реши, че трябва да се съборят всички тия съоръжения, забравяйки, че именно след промяната хората вече не от България ще минават навън, тъй като вече и сега свободно пътуват, а обратно – винаги си стои рискът, че някой отвън може да желае незаконно да премине границата.
Водещ: Спад с 30 до 40 души на ден ще има в следствие на изграждане на новото съоръжение по границата ни с Турция и тези мерки, които се предвиждат в плана на правителството, но пък другата опасност, прехвърлянето на бежанците през морето, ще дойде на дневен ред.
Евгени Кирилов: Мисля, че подобни опити също ще бъдат предприети. Ще трябва естествено и наблюдението на тази част от границата, въпреки че това е все пак дна по-сложна маневра – през морето и през Босфора. Мисля, че трябва и да засилим натиска и върху нашата съседка... вече се прави – външният министър беше в Турция.
Водещ: Какво трябва да бъде взаимодействието ни с Турция?
Евгени Кирилов: Не се обяви достатъчно – предполагам, правилно, защото все пак този тип разговори са малко конфиденциални. Но трябва да сме наясно, че една голяма част от тая вълна от бежанците минават свободно през цяла Турция, стигат до Одрин, качват се на автобусите от одринската гара и се носят към нашата граница. Можем спокойно да си представим, че даже на тази автобусна гара в Одрин може да има охранителни органи. Много ясно си личат тези хора, които са решили да преминават незаконно границата. От тази гледна точка, разбира се, и самата охрана на границата трябва да се засили – границата винаги се охранява от две страни. Аз смятам, че трябва доста по-сериозно да продължим да работим с турската страна по този въпрос. Не е и в техен интерес да създаваме разграден двор.
Водещ: Г-н Кирилов, отчитаме ли дългосрочните проблеми, които биха могли да бъдат по-нататък основни на наша територия, за които говори и в интервюто си днес във в-к „Преса” Симеон Николов – ще се промени демографската картина у нас, баланса между религиозните общности и ще се прокара влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Доколко имаме предвид този дългосрочен проблем?
Евгени Кирилов: Трябва да направим всичко възможно да изпреварим подобно развитие. Все пак трябва да имаме предвид и следното – много от тези хора искат да ни използват като начален етап на тяхното придвижване към Европа. Но естествено, ако вълната се засили, една част ще останат и у нас. Именно поради това, тези дни трябва наистина да застанем заедно и да решаваме проблемите заедно. Аз, като споменах за това, че тези мъже стоят вече денонощно на браздата, за да вардят най-уязвимите части от нашата граница, в същото време си мисля, че много от тях пък хвърлят страшни усилия да предотвратят спирането на пътните ни артерии от хора, които протестират незаконно. Протестите могат да се правят по друг начин, а не обезателно да се прегражда една магистрала или да се напада и да се превзема парламента. Тоест, тези хора не трябва да бъдат изтощавани излишно в период на очертаваща се емиграционна криза. Нашите охранителни органи трябва да имат достатъчно възможности също да ни предпазят от всички тия рискове.
Водещ: добре. Благодаря Ви за този коментар. Чухме евродепутата Евгени Кирилов.