Анализ на Евгени Кирилов относно състоянието по усвояване на средствата от структурните фондове в България на базата на тримесечната справка на ЕК за периода октомври-декември 2011 г.
01.02.2012
В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Евгени Кирилов предлага да се създаде съвместна експертна комисия по история и образование между България и Македония
24.01.2012
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
Евгени Кирилов пита министър Дончев относно връщането на евро пари от Община Сливен
18.01.2012
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евени Кирилов по БНР относно помощта от ЕС за България заради разрастващата се бежанската криза
12.11.2013
Интервю с евродепутат Евгени Кирилов за програма "Хоризонт" на БНР относно бежанската криза у нас и помощта от ЕС за България по този въпрос
Водещ: България ще получи техническа и финансова помощ от Европейския съюз за овладяване на бежанската криза през януари. Прословутата дума солидарност играе огромно значение по въпроса за бежанците. Да се оставят страните сами да се справят с този проблем е сериозна грешка, посочи евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов. Добро утро, г-н Кирилов!
Евгени Кирилов: Добро утро на Вас и на слушателите!
Водещ: И така, казвате финансиране за овладяване на бежанската криза през януари. За каква сума говорим, при положение че вече стана ясно числото от 90 млн. евро, но като че ли не е ясно за какъв период от време можем да го очакваме.
Евгени Кирилов: Все още не е ясно точно каква ще бъде сумата, но може би по-важно е друго – че сравнително бързо се взе това решение за техническата и за финансовата помощ, защото обикновено подобен род решения се вземат, когато е за първи път, сравнително бавно. Така че ние сме подредени по сложност на проблемите, които изпитваме, заедно с няколко средиземноморски страни, които изпитват същия емиграционен натиск и това е положително, но не е достатъчно. Поради това и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент прие обща, сериозна позиция, че това е проблем, който трябва да се сподели солидарно от всички европейски държави, членките на Европейския съюз.
Водещ: Прогнозата за 200 000 бежанци у нас, според директора на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов, изглежда ли Ви реална?
Евгени Кирилов: Ние само до преди известно време мислехме, че въобще можем да имаме подобен проблем. Трябва да разсъждаваме по друг начин. Неотдавна станаха наистина много тежки инциденти, потънаха маса хора в Средиземно море, стараейки се да се доближат до италиански острови. А все пак ситуацията и информацията се обменя между тези хора. Рискът да се пресече една граница е много по-малък, отколкото да се преминава през водите на Средиземно море. И трябва при оценка на риска всички тези неща да ги имаме предвид. Затова ще трябва да се работи много усилено. Мисля, че вече се работи и виждаме резултати. Аз още не съм чул и не съм чел топли думи за тези хора - вече над 1 000, които са на браздата, на границата и денонощно се мъчат да възпират тая вълна. Става дума за хора, които спекулират и незаконно преминават границата ни. Мисля, че в тази посока трябва да се работи. А засега да седим и оценяваме колко може да преминат потенциално – 100 или 200 или 300 – надали е разумно и конструктивно. По-добре е да правим всичко възможно вече и може би да започваме да изграждаме, както трябва, тези съоръжения, които навремето бяха разградени по безумен начин. След промяната едно правителство, на СДС, реши, че трябва да се съборят всички тия съоръжения, забравяйки, че именно след промяната хората вече не от България ще минават навън, тъй като вече и сега свободно пътуват, а обратно – винаги си стои рискът, че някой отвън може да желае незаконно да премине границата.
Водещ: Спад с 30 до 40 души на ден ще има в следствие на изграждане на новото съоръжение по границата ни с Турция и тези мерки, които се предвиждат в плана на правителството, но пък другата опасност, прехвърлянето на бежанците през морето, ще дойде на дневен ред.
Евгени Кирилов: Мисля, че подобни опити също ще бъдат предприети. Ще трябва естествено и наблюдението на тази част от границата, въпреки че това е все пак дна по-сложна маневра – през морето и през Босфора. Мисля, че трябва и да засилим натиска и върху нашата съседка... вече се прави – външният министър беше в Турция.
Водещ: Какво трябва да бъде взаимодействието ни с Турция?
Евгени Кирилов: Не се обяви достатъчно – предполагам, правилно, защото все пак този тип разговори са малко конфиденциални. Но трябва да сме наясно, че една голяма част от тая вълна от бежанците минават свободно през цяла Турция, стигат до Одрин, качват се на автобусите от одринската гара и се носят към нашата граница. Можем спокойно да си представим, че даже на тази автобусна гара в Одрин може да има охранителни органи. Много ясно си личат тези хора, които са решили да преминават незаконно границата. От тази гледна точка, разбира се, и самата охрана на границата трябва да се засили – границата винаги се охранява от две страни. Аз смятам, че трябва доста по-сериозно да продължим да работим с турската страна по този въпрос. Не е и в техен интерес да създаваме разграден двор.
Водещ: Г-н Кирилов, отчитаме ли дългосрочните проблеми, които биха могли да бъдат по-нататък основни на наша територия, за които говори и в интервюто си днес във в-к „Преса” Симеон Николов – ще се промени демографската картина у нас, баланса между религиозните общности и ще се прокара влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Доколко имаме предвид този дългосрочен проблем?
Евгени Кирилов: Трябва да направим всичко възможно да изпреварим подобно развитие. Все пак трябва да имаме предвид и следното – много от тези хора искат да ни използват като начален етап на тяхното придвижване към Европа. Но естествено, ако вълната се засили, една част ще останат и у нас. Именно поради това, тези дни трябва наистина да застанем заедно и да решаваме проблемите заедно. Аз, като споменах за това, че тези мъже стоят вече денонощно на браздата, за да вардят най-уязвимите части от нашата граница, в същото време си мисля, че много от тях пък хвърлят страшни усилия да предотвратят спирането на пътните ни артерии от хора, които протестират незаконно. Протестите могат да се правят по друг начин, а не обезателно да се прегражда една магистрала или да се напада и да се превзема парламента. Тоест, тези хора не трябва да бъдат изтощавани излишно в период на очертаваща се емиграционна криза. Нашите охранителни органи трябва да имат достатъчно възможности също да ни предпазят от всички тия рискове.
Водещ: добре. Благодаря Ви за този коментар. Чухме евродепутата Евгени Кирилов.