По покана на българския евродепутат Евгени Кирилов група активисти социалисти от Сливен, Нова Загора, Твърдица и София посетиха Брюксел на 10 и 11 април. Сред гостите от Сливен бяха кметът на Общината ген. Кольо Милев и заместник-кметът Корнелий Желязков, председател на Областния съвет на БСП. Програмата на посещението включваше срещи в Европейския парламент и в централата на Партията на европейските социалисти. Специална среща се проведе между кмета на Брюксел Фреди Тилеманс, кмета и заместник-кмета на Сливен и Евгени Кирилов. Въпреки наситената работна програма гостите от България успяха да разгледат емблематичните забележителности на Брюксел и да опитат традиционни ястия на белгийската кухня и, разбира се, прочутата белгийска бира.
Започването на преговори зависи от македонското правителство, стига то наистина желае да изпълни препоръките
Тази и много други актуални за ситуацията в България клаузи прие Европарламентът в Страсбург
На пленарното заседание на Европарламента в Страсбург тази седмица беше гласуван и приет докладът на гръцката евродепутатка Ники Цавела по Европейската енергийна пътна карта 2050. В доклада се посвещават няколко параграфа на социалното измерение на енергийната пътна карта върху крайните потребителите. Документът акцентира, че трябва да се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи, които са най-силно засегнати от повишаване на цените. С доклада Европарламентът напомня, че като енергийна бедност се определя тази ситуация, при която над 10% от бюджета на едно домакинство се изразходва за енергия. Други актуални и важни за България са няколко текста, в които се подчертава ключовата роля на прозрачното ценообразуване и информиране на потребителите, както и това, че именно те трябва да бъдат защитени от високите цени на електроенергията. С приетия документ Европейският парламент също така "изисква от държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за защита на домакинствата от нарастващи сметки за енергия и срещу енергийна бедност".
В същия доклад бе приета поправка и на българския евродепутат Евгени Кирилов, която е в подкрепа на изграждането на газопровода Набуко-Запад, като продължение на Южния газов коридор през България и към централна Европа. Както е известно, съществува конкуренция за друга алтернатива - през Гърция и Албания за Италия. Доставките на газ от Каспийския регион ще допринесат за един по-конкурентен пазар в Югоизточна Европа и по-справедливи цени.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Гласуваният от Европейския парламент пакет от документи включва постигнатите компромиси по проектите на регламенти за фондовете на политиката на сближаване за 2014-2020 г. Те са резултат от над 18 месеца преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията. В тези преговори ролята на преговорния екип на ЕП беше решаваща за оформянето на балансирана, по-малко сложна и по-справедлива законодателна рамка. Сред постигнатото могат да бъдат откроени редица ключови моменти, които засягат помощта от всички фондове.
Благодарение на конструктивната роля на ЕП принципът на партньорство добива по-голяма тежест и в бъдеще ще се прилага не само на етапа на програмиране, но и на етапа на изпълнение. Въпреки силната опозиция на Съвета бе договорено да се изготви Кодекс на поведение, който ще представлява ръководство, обща рамка и добри практики за изпълнение на принципа на партньорство.
Освен че с новите регламенти се създават предпоставки за намаляване на административната тежест за бенефициентите, в рамките на Общата стратегическа рамка за 2014-2020 г. ще бъдат дадени подробни насоки, които да ги подпомагат при ползването на фондовете. След 2014 г. оперативните програми ще могат да получават финансиране от няколко фонда и да обхващат няколко региона. Опростяват се правилата за разходите като се въвежда използването на стандартизирани разходи, обща ставка и плащането на глобална сума, което ще бъде голямо улеснение за бенефициентите при отчитането на разходите.
Въвежда се ясна методология за предаване на информация, анализ на ползите и разходите и одобряването на големи проекти. В бъдеще ще бъде отредена по-голяма роля на финансовите инструменти, които ще могат да се използват самостоятелно или съчетано с традиционните грантове. По този начин ще се създадат условия за финансиране на по-голям брой проекти и при по-изгодни условия за бенефициентите от условията, които предоставят за бизнеса търговските банки.
Благодарение на силната позиция на Европейския парламент минималният дял, който държавата ще трябва да отдели за мерки по Европейския социален фонд ще бъде 23,1% от общата сума от фондовете. Заделянето на тези средства ще позволи да се обърне по-голямо внимание на дейностите за борба с младежката безработица, със социалното изключване и бедността, за подпомагане на уязвимите групи, за обучение и за насърчаване на заетостта.
Отново, благодарение на преговорния екип на Европейския парламент бе договорено резервът за изпълнение да бъде 6%, а не 7% както предлагаше Съвета. Така общото ниво на плащанията за 2014-2020 г. се увеличава с 1,128 милиона евро. Друг положителен момент е издействаното постепенно увеличаване на предварителните плащания до размер от 3% през 2020 г. Така ще се гарантира, че държавите и регионите имат средства за разплащане по проектите и че ще могат да спазват новото изискване да плащат на бенефициентите в рамките на 90 дни от издаване на фактурите.
Преговорният екип на ЕП положи огромни усилия да убеди Съвета и Комисията да отпадне обвързването на помощта от политиката на сближаване със спазването на определени изисквания за бюджетен дефицит (т.нар. макроикономически условия). Въпреки твърдата опозиция на ЕП макроикономическите условия ще останат в бъдещите законодателни разпоредби, но благодарение на евродепутатите бе постигнат компромис, който поставя някои ограничения за тяхното прилагане.
Гласуването в пленарна зала има ключово значение за окончателното приемане на законодателния пакет, което ще стане след приемането на позицията по него на Съвета. Със своя вот Европейският парламент дава ясен знак, че подкрепя ускореното оформянето на регламентите за фондовете на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. Тези регламенти са важни за държавите членки и регионите и се очакват с нетърпение от тях, за да могат да завършат подготовката на програмните документи и да започнат тяхното изпълнение.