Евгени Кирилов апелира към Сърбия да подобри ситуацията на всички етнически малцинства в страната и да осигури равномерно социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
02.03.2012
По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
Турция трябва да положи повече усилия за разрешаване на висящите двустранни въпроси със своите съседи, включително по отношение на неизпълнените си международноправни ангажименти
01.03.2012
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Евгени Кирилов призова Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент да приеме позиция против АКТА
08.02.2012
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
Евгени Кирилов призова държавите членки да изготвят адекватни програмни документи и правила за следващия програмен период
20.11.2013
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Гласуваният от Европейския парламент пакет от документи включва постигнатите компромиси по проектите на регламенти за фондовете на политиката на сближаване за 2014-2020 г. Те са резултат от над 18 месеца преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията. В тези преговори ролята на преговорния екип на ЕП беше решаваща за оформянето на балансирана, по-малко сложна и по-справедлива законодателна рамка. Сред постигнатото могат да бъдат откроени редица ключови моменти, които засягат помощта от всички фондове.
Благодарение на конструктивната роля на ЕП принципът на партньорство добива по-голяма тежест и в бъдеще ще се прилага не само на етапа на програмиране, но и на етапа на изпълнение. Въпреки силната опозиция на Съвета бе договорено да се изготви Кодекс на поведение, който ще представлява ръководство, обща рамка и добри практики за изпълнение на принципа на партньорство.
Освен че с новите регламенти се създават предпоставки за намаляване на административната тежест за бенефициентите, в рамките на Общата стратегическа рамка за 2014-2020 г. ще бъдат дадени подробни насоки, които да ги подпомагат при ползването на фондовете. След 2014 г. оперативните програми ще могат да получават финансиране от няколко фонда и да обхващат няколко региона. Опростяват се правилата за разходите като се въвежда използването на стандартизирани разходи, обща ставка и плащането на глобална сума, което ще бъде голямо улеснение за бенефициентите при отчитането на разходите.
Въвежда се ясна методология за предаване на информация, анализ на ползите и разходите и одобряването на големи проекти. В бъдеще ще бъде отредена по-голяма роля на финансовите инструменти, които ще могат да се използват самостоятелно или съчетано с традиционните грантове. По този начин ще се създадат условия за финансиране на по-голям брой проекти и при по-изгодни условия за бенефициентите от условията, които предоставят за бизнеса търговските банки.
Благодарение на силната позиция на Европейския парламент минималният дял, който държавата ще трябва да отдели за мерки по Европейския социален фонд ще бъде 23,1% от общата сума от фондовете. Заделянето на тези средства ще позволи да се обърне по-голямо внимание на дейностите за борба с младежката безработица, със социалното изключване и бедността, за подпомагане на уязвимите групи, за обучение и за насърчаване на заетостта.
Отново, благодарение на преговорния екип на Европейския парламент бе договорено резервът за изпълнение да бъде 6%, а не 7% както предлагаше Съвета. Така общото ниво на плащанията за 2014-2020 г. се увеличава с 1,128 милиона евро. Друг положителен момент е издействаното постепенно увеличаване на предварителните плащания до размер от 3% през 2020 г. Така ще се гарантира, че държавите и регионите имат средства за разплащане по проектите и че ще могат да спазват новото изискване да плащат на бенефициентите в рамките на 90 дни от издаване на фактурите.
Преговорният екип на ЕП положи огромни усилия да убеди Съвета и Комисията да отпадне обвързването на помощта от политиката на сближаване със спазването на определени изисквания за бюджетен дефицит (т.нар. макроикономически условия). Въпреки твърдата опозиция на ЕП макроикономическите условия ще останат в бъдещите законодателни разпоредби, но благодарение на евродепутатите бе постигнат компромис, който поставя някои ограничения за тяхното прилагане.
Гласуването в пленарна зала има ключово значение за окончателното приемане на законодателния пакет, което ще стане след приемането на позицията по него на Съвета. Със своя вот Европейският парламент дава ясен знак, че подкрепя ускореното оформянето на регламентите за фондовете на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. Тези регламенти са важни за държавите членки и регионите и се очакват с нетърпение от тях, за да могат да завършат подготовката на програмните документи и да започнат тяхното изпълнение.