Евгени Кирилов: В България рядко се обсъжда темата за общата външна политика
13.05.2011
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Евгени Кирилов призова държавите членки да изготвят адекватни програмни документи и правила за следващия програмен период
20.11.2013
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Гласуваният от Европейския парламент пакет от документи включва постигнатите компромиси по проектите на регламенти за фондовете на политиката на сближаване за 2014-2020 г. Те са резултат от над 18 месеца преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията. В тези преговори ролята на преговорния екип на ЕП беше решаваща за оформянето на балансирана, по-малко сложна и по-справедлива законодателна рамка. Сред постигнатото могат да бъдат откроени редица ключови моменти, които засягат помощта от всички фондове.
Благодарение на конструктивната роля на ЕП принципът на партньорство добива по-голяма тежест и в бъдеще ще се прилага не само на етапа на програмиране, но и на етапа на изпълнение. Въпреки силната опозиция на Съвета бе договорено да се изготви Кодекс на поведение, който ще представлява ръководство, обща рамка и добри практики за изпълнение на принципа на партньорство.
Освен че с новите регламенти се създават предпоставки за намаляване на административната тежест за бенефициентите, в рамките на Общата стратегическа рамка за 2014-2020 г. ще бъдат дадени подробни насоки, които да ги подпомагат при ползването на фондовете. След 2014 г. оперативните програми ще могат да получават финансиране от няколко фонда и да обхващат няколко региона. Опростяват се правилата за разходите като се въвежда използването на стандартизирани разходи, обща ставка и плащането на глобална сума, което ще бъде голямо улеснение за бенефициентите при отчитането на разходите.
Въвежда се ясна методология за предаване на информация, анализ на ползите и разходите и одобряването на големи проекти. В бъдеще ще бъде отредена по-голяма роля на финансовите инструменти, които ще могат да се използват самостоятелно или съчетано с традиционните грантове. По този начин ще се създадат условия за финансиране на по-голям брой проекти и при по-изгодни условия за бенефициентите от условията, които предоставят за бизнеса търговските банки.
Благодарение на силната позиция на Европейския парламент минималният дял, който държавата ще трябва да отдели за мерки по Европейския социален фонд ще бъде 23,1% от общата сума от фондовете. Заделянето на тези средства ще позволи да се обърне по-голямо внимание на дейностите за борба с младежката безработица, със социалното изключване и бедността, за подпомагане на уязвимите групи, за обучение и за насърчаване на заетостта.
Отново, благодарение на преговорния екип на Европейския парламент бе договорено резервът за изпълнение да бъде 6%, а не 7% както предлагаше Съвета. Така общото ниво на плащанията за 2014-2020 г. се увеличава с 1,128 милиона евро. Друг положителен момент е издействаното постепенно увеличаване на предварителните плащания до размер от 3% през 2020 г. Така ще се гарантира, че държавите и регионите имат средства за разплащане по проектите и че ще могат да спазват новото изискване да плащат на бенефициентите в рамките на 90 дни от издаване на фактурите.
Преговорният екип на ЕП положи огромни усилия да убеди Съвета и Комисията да отпадне обвързването на помощта от политиката на сближаване със спазването на определени изисквания за бюджетен дефицит (т.нар. макроикономически условия). Въпреки твърдата опозиция на ЕП макроикономическите условия ще останат в бъдещите законодателни разпоредби, но благодарение на евродепутатите бе постигнат компромис, който поставя някои ограничения за тяхното прилагане.
Гласуването в пленарна зала има ключово значение за окончателното приемане на законодателния пакет, което ще стане след приемането на позицията по него на Съвета. Със своя вот Европейският парламент дава ясен знак, че подкрепя ускореното оформянето на регламентите за фондовете на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. Тези регламенти са важни за държавите членки и регионите и се очакват с нетърпение от тях, за да могат да завършат подготовката на програмните документи и да започнат тяхното изпълнение.