Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент (С&Д) Евгени Кирилов внесе поправки към доклада за напредъка на Македония през 2010 г., който ще бъде гласуван от външната комисия на ЕП през март.
Чрез една от тях Македония се приканва да поиска от Европейската Комисия детайлен анализ за средствата, необходими за осъществяването на ж.п линии между София и Скопие и Скопие и Тирана в контекста на европейски коридор 8. Тази възможност е отбелязана и в специализираното изследване на Европейската комисия по програма Фар "Инвестиционни възможности в транспортния сектор".
Друга поправка призовава македонските власти, в духа на добрите междусъседски отношения и предвид нуждата от решаване на някои открити двустранни въпроси, да активизират усилията си в посока създаване на съвместни експертни комисии по история и образование с България и Гърция.
Окончателният текст на доклада ще бъде приет от Комисията по външни отношения на ЕП на 16 март.
Българският евродепутат призова страните от Дунавския регион да засилят координацията по съществуващите транс-гранични програми
По време на снощното пленарно заседание на Европейският парламент в Страсбург, българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите(С&Д) направи изказване относно приоритетните действия в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион".
Макрорегионалния подход в "Дунавската стратегия" бе от основните теми, залегнали още в първия ден от откриването на пленарната сесия в Страсбург (14-17 февруари 2011 г.). Европейските депутати обсъдиха необходимите действия, които трябва да се предприемат в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион", за да се реализира успешно стратегията и да се даде възможност за развитие на Дунавския регион.
С присъединяването на България и Румъния към ЕС стратегическото значение на Черноморския регион непрекъснато нараства. Европейският съюз трябва да засили присъствието си и да съдейства за намиране на трайни решения на съществуващите проблеми в региона. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов по време на дебата върху доклада "Стратегия на ЕС за Черноморския регион", който се проведе по-рано днес в Европейския парламент в Страсбург.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Гласуваният от Европейския парламент пакет от документи включва постигнатите компромиси по проектите на регламенти за фондовете на политиката на сближаване за 2014-2020 г. Те са резултат от над 18 месеца преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията. В тези преговори ролята на преговорния екип на ЕП беше решаваща за оформянето на балансирана, по-малко сложна и по-справедлива законодателна рамка. Сред постигнатото могат да бъдат откроени редица ключови моменти, които засягат помощта от всички фондове.
Благодарение на конструктивната роля на ЕП принципът на партньорство добива по-голяма тежест и в бъдеще ще се прилага не само на етапа на програмиране, но и на етапа на изпълнение. Въпреки силната опозиция на Съвета бе договорено да се изготви Кодекс на поведение, който ще представлява ръководство, обща рамка и добри практики за изпълнение на принципа на партньорство.
Освен че с новите регламенти се създават предпоставки за намаляване на административната тежест за бенефициентите, в рамките на Общата стратегическа рамка за 2014-2020 г. ще бъдат дадени подробни насоки, които да ги подпомагат при ползването на фондовете. След 2014 г. оперативните програми ще могат да получават финансиране от няколко фонда и да обхващат няколко региона. Опростяват се правилата за разходите като се въвежда използването на стандартизирани разходи, обща ставка и плащането на глобална сума, което ще бъде голямо улеснение за бенефициентите при отчитането на разходите.
Въвежда се ясна методология за предаване на информация, анализ на ползите и разходите и одобряването на големи проекти. В бъдеще ще бъде отредена по-голяма роля на финансовите инструменти, които ще могат да се използват самостоятелно или съчетано с традиционните грантове. По този начин ще се създадат условия за финансиране на по-голям брой проекти и при по-изгодни условия за бенефициентите от условията, които предоставят за бизнеса търговските банки.
Благодарение на силната позиция на Европейския парламент минималният дял, който държавата ще трябва да отдели за мерки по Европейския социален фонд ще бъде 23,1% от общата сума от фондовете. Заделянето на тези средства ще позволи да се обърне по-голямо внимание на дейностите за борба с младежката безработица, със социалното изключване и бедността, за подпомагане на уязвимите групи, за обучение и за насърчаване на заетостта.
Отново, благодарение на преговорния екип на Европейския парламент бе договорено резервът за изпълнение да бъде 6%, а не 7% както предлагаше Съвета. Така общото ниво на плащанията за 2014-2020 г. се увеличава с 1,128 милиона евро. Друг положителен момент е издействаното постепенно увеличаване на предварителните плащания до размер от 3% през 2020 г. Така ще се гарантира, че държавите и регионите имат средства за разплащане по проектите и че ще могат да спазват новото изискване да плащат на бенефициентите в рамките на 90 дни от издаване на фактурите.
Преговорният екип на ЕП положи огромни усилия да убеди Съвета и Комисията да отпадне обвързването на помощта от политиката на сближаване със спазването на определени изисквания за бюджетен дефицит (т.нар. макроикономически условия). Въпреки твърдата опозиция на ЕП макроикономическите условия ще останат в бъдещите законодателни разпоредби, но благодарение на евродепутатите бе постигнат компромис, който поставя някои ограничения за тяхното прилагане.
Гласуването в пленарна зала има ключово значение за окончателното приемане на законодателния пакет, което ще стане след приемането на позицията по него на Съвета. Със своя вот Европейският парламент дава ясен знак, че подкрепя ускореното оформянето на регламентите за фондовете на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. Тези регламенти са важни за държавите членки и регионите и се очакват с нетърпение от тях, за да могат да завършат подготовката на програмните документи и да започнат тяхното изпълнение.