По покана на българския евродепутат Евгени Кирилов група активисти социалисти от Сливен, Нова Загора, Твърдица и София посетиха Брюксел на 10 и 11 април. Сред гостите от Сливен бяха кметът на Общината ген. Кольо Милев и заместник-кметът Корнелий Желязков, председател на Областния съвет на БСП. Програмата на посещението включваше срещи в Европейския парламент и в централата на Партията на европейските социалисти. Специална среща се проведе между кмета на Брюксел Фреди Тилеманс, кмета и заместник-кмета на Сливен и Евгени Кирилов. Въпреки наситената работна програма гостите от България успяха да разгледат емблематичните забележителности на Брюксел и да опитат традиционни ястия на белгийската кухня и, разбира се, прочутата белгийска бира.
Започването на преговори зависи от македонското правителство, стига то наистина желае да изпълни препоръките
Тази и много други актуални за ситуацията в България клаузи прие Европарламентът в Страсбург
На пленарното заседание на Европарламента в Страсбург тази седмица беше гласуван и приет докладът на гръцката евродепутатка Ники Цавела по Европейската енергийна пътна карта 2050. В доклада се посвещават няколко параграфа на социалното измерение на енергийната пътна карта върху крайните потребителите. Документът акцентира, че трябва да се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи, които са най-силно засегнати от повишаване на цените. С доклада Европарламентът напомня, че като енергийна бедност се определя тази ситуация, при която над 10% от бюджета на едно домакинство се изразходва за енергия. Други актуални и важни за България са няколко текста, в които се подчертава ключовата роля на прозрачното ценообразуване и информиране на потребителите, както и това, че именно те трябва да бъдат защитени от високите цени на електроенергията. С приетия документ Европейският парламент също така "изисква от държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за защита на домакинствата от нарастващи сметки за енергия и срещу енергийна бедност".
В същия доклад бе приета поправка и на българския евродепутат Евгени Кирилов, която е в подкрепа на изграждането на газопровода Набуко-Запад, като продължение на Южния газов коридор през България и към централна Европа. Както е известно, съществува конкуренция за друга алтернатива - през Гърция и Албания за Италия. Доставките на газ от Каспийския регион ще допринесат за един по-конкурентен пазар в Югоизточна Европа и по-справедливи цени.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Подготовката на срещата на върха включваше много работа и срещи по редица направления. Едно от тях беше между-парламентарното сътрудничество. В началото на ноември т.г. в украинската столица Киев се проведе заседание на бюрото на Парламентарна асамблея Евронест, чийто съ-председател е българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент - Евгени Кирилов. Парламентарната асамблея се състои от депутати от Европейския парламент и от парламентите на страните участници в програмата Източно партньорство. На този етап Беларус не е представен в асамблеята от политически съображения, но Евронест остава отворен за бъдещо сътрудничество. В края на заседанието на бюрото в Киев, бе прието послание от името на асамблеята към държавните глави на страните на ЕС и на участничките в програмата Източно партньорство. Окончателният текст на документа призовава всички страни да следват заложените цели на програмата, изпълнението на които ще донесе стабилност, просперитет и задълбочено на сътрудничеството им със ЕС. Чрез подписването на ключови документи за по-тясно политическо и икономическо сътрудничество, което се очаква във Вилнюс, правителствата на тези държави се ангажират с по-силни демократични институции. Те от своя страна ще способстват за задълбочаване на връзките между държавите, но и гражданите и на ЕС, и на страните от Източното партньорство.
Асамблеята Евронест играе много важна роля в процеса на демократизация в съответните страни по редица причини. Тя представлява политическа платформа, на която депутати обменят мнения и най-добри практики помежду си, но безспорно най-важна роля играят евродепутатите от наскоро присъединилите се нови членки на ЕС, сред които е и България. Причината за това е, че те са представители на държави, които през последните две десетилетия е трябвало да извървят подобен път на трансформация, и чиито граждани сега могат да усетят облагите от тези политически и икономически усиля.
България има изградено сътрудничество и поддържа добри дипломатически отношения с всички шест страни, участващи в Източното партньорство. Ние сме една от малкото държави-членки на ЕС с посолства във всички от тях и културните и бизнес срещи са вече утвърдена практика. Председателството на парламентарната асамблея, чрез евродепутата-социалист Евгени Кирилов, е от изключителна важност за България, защото включва държави с компактно българско малцинство - Украйна и Молдова, както и държави с важно икономическо значение за страната ни - Азербайджан и Грузия. Последните две ще играят все по-важна роля за енергийното бъдеще на Европа, но особено за югоизточна и централна Европа. Многогодишният политически опит на Евгени Кирилов допринася за ефективното функциониране на асамблеята. Последен пример за това беше постигането на политически балансиран текст на посланието на Евронест за срещата на върха във Вилнюс. Евгени Кирилов получи и лична покана за участие в срещата на върха, в ролята си на съ-председател на асамблеята, от Жозе Барозу - председателя на Европейската комисия, Херман ван Ромпой - председателя на Съвета и литовския президент Далия Грибаускаите, чиято страна домакинства срещата и е ротационен председател на Съвета на ЕС.