Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Среща на върха във Вилнюс - перспективи за Европа и за България
23.11.2013
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Подготовката на срещата на върха включваше много работа и срещи по редица направления. Едно от тях беше между-парламентарното сътрудничество. В началото на ноември т.г. в украинската столица Киев се проведе заседание на бюрото на Парламентарна асамблея Евронест, чийто съ-председател е българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент - Евгени Кирилов. Парламентарната асамблея се състои от депутати от Европейския парламент и от парламентите на страните участници в програмата Източно партньорство. На този етап Беларус не е представен в асамблеята от политически съображения, но Евронест остава отворен за бъдещо сътрудничество. В края на заседанието на бюрото в Киев, бе прието послание от името на асамблеята към държавните глави на страните на ЕС и на участничките в програмата Източно партньорство. Окончателният текст на документа призовава всички страни да следват заложените цели на програмата, изпълнението на които ще донесе стабилност, просперитет и задълбочено на сътрудничеството им със ЕС. Чрез подписването на ключови документи за по-тясно политическо и икономическо сътрудничество, което се очаква във Вилнюс, правителствата на тези държави се ангажират с по-силни демократични институции. Те от своя страна ще способстват за задълбочаване на връзките между държавите, но и гражданите и на ЕС, и на страните от Източното партньорство.
Асамблеята Евронест играе много важна роля в процеса на демократизация в съответните страни по редица причини. Тя представлява политическа платформа, на която депутати обменят мнения и най-добри практики помежду си, но безспорно най-важна роля играят евродепутатите от наскоро присъединилите се нови членки на ЕС, сред които е и България. Причината за това е, че те са представители на държави, които през последните две десетилетия е трябвало да извървят подобен път на трансформация, и чиито граждани сега могат да усетят облагите от тези политически и икономически усиля.
България има изградено сътрудничество и поддържа добри дипломатически отношения с всички шест страни, участващи в Източното партньорство. Ние сме една от малкото държави-членки на ЕС с посолства във всички от тях и културните и бизнес срещи са вече утвърдена практика. Председателството на парламентарната асамблея, чрез евродепутата-социалист Евгени Кирилов, е от изключителна важност за България, защото включва държави с компактно българско малцинство - Украйна и Молдова, както и държави с важно икономическо значение за страната ни - Азербайджан и Грузия. Последните две ще играят все по-важна роля за енергийното бъдеще на Европа, но особено за югоизточна и централна Европа. Многогодишният политически опит на Евгени Кирилов допринася за ефективното функциониране на асамблеята. Последен пример за това беше постигането на политически балансиран текст на посланието на Евронест за срещата на върха във Вилнюс. Евгени Кирилов получи и лична покана за участие в срещата на върха, в ролята си на съ-председател на асамблеята, от Жозе Барозу - председателя на Европейската комисия, Херман ван Ромпой - председателя на Съвета и литовския президент Далия Грибаускаите, чиято страна домакинства срещата и е ротационен председател на Съвета на ЕС.