Евгени Кирилов апелира към Сърбия да подобри ситуацията на всички етнически малцинства в страната и да осигури равномерно социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
02.03.2012
По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
Турция трябва да положи повече усилия за разрешаване на висящите двустранни въпроси със своите съседи, включително по отношение на неизпълнените си международноправни ангажименти
01.03.2012
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Евгени Кирилов призова Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент да приеме позиция против АКТА
08.02.2012
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
Среща на върха във Вилнюс - перспективи за Европа и за България
23.11.2013
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Подготовката на срещата на върха включваше много работа и срещи по редица направления. Едно от тях беше между-парламентарното сътрудничество. В началото на ноември т.г. в украинската столица Киев се проведе заседание на бюрото на Парламентарна асамблея Евронест, чийто съ-председател е българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент - Евгени Кирилов. Парламентарната асамблея се състои от депутати от Европейския парламент и от парламентите на страните участници в програмата Източно партньорство. На този етап Беларус не е представен в асамблеята от политически съображения, но Евронест остава отворен за бъдещо сътрудничество. В края на заседанието на бюрото в Киев, бе прието послание от името на асамблеята към държавните глави на страните на ЕС и на участничките в програмата Източно партньорство. Окончателният текст на документа призовава всички страни да следват заложените цели на програмата, изпълнението на които ще донесе стабилност, просперитет и задълбочено на сътрудничеството им със ЕС. Чрез подписването на ключови документи за по-тясно политическо и икономическо сътрудничество, което се очаква във Вилнюс, правителствата на тези държави се ангажират с по-силни демократични институции. Те от своя страна ще способстват за задълбочаване на връзките между държавите, но и гражданите и на ЕС, и на страните от Източното партньорство.
Асамблеята Евронест играе много важна роля в процеса на демократизация в съответните страни по редица причини. Тя представлява политическа платформа, на която депутати обменят мнения и най-добри практики помежду си, но безспорно най-важна роля играят евродепутатите от наскоро присъединилите се нови членки на ЕС, сред които е и България. Причината за това е, че те са представители на държави, които през последните две десетилетия е трябвало да извървят подобен път на трансформация, и чиито граждани сега могат да усетят облагите от тези политически и икономически усиля.
България има изградено сътрудничество и поддържа добри дипломатически отношения с всички шест страни, участващи в Източното партньорство. Ние сме една от малкото държави-членки на ЕС с посолства във всички от тях и културните и бизнес срещи са вече утвърдена практика. Председателството на парламентарната асамблея, чрез евродепутата-социалист Евгени Кирилов, е от изключителна важност за България, защото включва държави с компактно българско малцинство - Украйна и Молдова, както и държави с важно икономическо значение за страната ни - Азербайджан и Грузия. Последните две ще играят все по-важна роля за енергийното бъдеще на Европа, но особено за югоизточна и централна Европа. Многогодишният политически опит на Евгени Кирилов допринася за ефективното функциониране на асамблеята. Последен пример за това беше постигането на политически балансиран текст на посланието на Евронест за срещата на върха във Вилнюс. Евгени Кирилов получи и лична покана за участие в срещата на върха, в ролята си на съ-председател на асамблеята, от Жозе Барозу - председателя на Европейската комисия, Херман ван Ромпой - председателя на Съвета и литовския президент Далия Грибаускаите, чиято страна домакинства срещата и е ротационен председател на Съвета на ЕС.