Като евродепутат, представляващ интересите и на сливенските граждани не мога да остана безучастен и да не изразя тревогата си от тежката ситуация, в която се намират сливенските граждани поради близо едногодишния застой по реконструкцията на ВиК мрежата в града. В тази връзка заявих, че ще се обърна към органите на централната власт с оглед намиране на изход от тази ситуация. В моето изявление изрично подчертах, че не заемам страна в спора на местно равнище между кмета и заинтересуваната фирма изпълнител на проекта, който изглежда е в основата на забавянето. Г-н Лечков, обаче, съвсем лековато реши сам да влезе в ролята на засегнат вместо да поиска спешно решение и да се присъедини към тази тревога. Нещо повече, вероятно поради невъзможност повече да сдържа своите първични реакции, проявявани и по други поводи, той по един недопустим, дори за средно образован и възпитан човек, начин реши да отвърне с лични нападки и долнопробни инсинуации. Не желая да реагирам реципрочно на толкова ниско равнище и оставям преценката на сливенските граждани.
Евгени Кирилов призова комисарят по бюджета Янош Левандовски да се отнася по-критично към предложението за намаляване на средствата за политиката на сближаване. Комисарят Левандовски участва в обмяна на мнения с членовете на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент по време на провелото се заседание вчера следобед.
Евгени Кирилов изрази задоволство, че по много от въпросите за бъдещето на политиката на сближаване има съвпадение на позициите на комисаря и на депутатите от регионалната комисия. Той посочи, че като комисар, идващ от нова страна членка Янош Левандовски има пряко наблюдение върху положителното влияние, което политиката на сближаване има върху новоприсъединилите се държави и може да се очаква той да бъде неин защитник. Въпреки, че става дума за една политика, която се развива, българският депутат настоя, че не е приемливо да се намаляват средствата за сближаване както от финансова така и от политическа гледна точка. Евгени Кирилов заяви, че орязването на бюджета от еврофондовете може да доведе до накърняване на принципа на солидарност, върху който почива Европейският съюз. Той настоя, че трябва да се внимава с преследването на целта да не се допускат "големи губещи" при бъдещата политика на сближаване, за да не се окаже, че в тази позиция са изпаднали най-нуждаещите се региони главно от новите страни членки.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Подготовката на срещата на върха включваше много работа и срещи по редица направления. Едно от тях беше между-парламентарното сътрудничество. В началото на ноември т.г. в украинската столица Киев се проведе заседание на бюрото на Парламентарна асамблея Евронест, чийто съ-председател е българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент - Евгени Кирилов. Парламентарната асамблея се състои от депутати от Европейския парламент и от парламентите на страните участници в програмата Източно партньорство. На този етап Беларус не е представен в асамблеята от политически съображения, но Евронест остава отворен за бъдещо сътрудничество. В края на заседанието на бюрото в Киев, бе прието послание от името на асамблеята към държавните глави на страните на ЕС и на участничките в програмата Източно партньорство. Окончателният текст на документа призовава всички страни да следват заложените цели на програмата, изпълнението на които ще донесе стабилност, просперитет и задълбочено на сътрудничеството им със ЕС. Чрез подписването на ключови документи за по-тясно политическо и икономическо сътрудничество, което се очаква във Вилнюс, правителствата на тези държави се ангажират с по-силни демократични институции. Те от своя страна ще способстват за задълбочаване на връзките между държавите, но и гражданите и на ЕС, и на страните от Източното партньорство.
Асамблеята Евронест играе много важна роля в процеса на демократизация в съответните страни по редица причини. Тя представлява политическа платформа, на която депутати обменят мнения и най-добри практики помежду си, но безспорно най-важна роля играят евродепутатите от наскоро присъединилите се нови членки на ЕС, сред които е и България. Причината за това е, че те са представители на държави, които през последните две десетилетия е трябвало да извървят подобен път на трансформация, и чиито граждани сега могат да усетят облагите от тези политически и икономически усиля.
България има изградено сътрудничество и поддържа добри дипломатически отношения с всички шест страни, участващи в Източното партньорство. Ние сме една от малкото държави-членки на ЕС с посолства във всички от тях и културните и бизнес срещи са вече утвърдена практика. Председателството на парламентарната асамблея, чрез евродепутата-социалист Евгени Кирилов, е от изключителна важност за България, защото включва държави с компактно българско малцинство - Украйна и Молдова, както и държави с важно икономическо значение за страната ни - Азербайджан и Грузия. Последните две ще играят все по-важна роля за енергийното бъдеще на Европа, но особено за югоизточна и централна Европа. Многогодишният политически опит на Евгени Кирилов допринася за ефективното функциониране на асамблеята. Последен пример за това беше постигането на политически балансиран текст на посланието на Евронест за срещата на върха във Вилнюс. Евгени Кирилов получи и лична покана за участие в срещата на върха, в ролята си на съ-председател на асамблеята, от Жозе Барозу - председателя на Европейската комисия, Херман ван Ромпой - председателя на Съвета и литовския президент Далия Грибаускаите, чиято страна домакинства срещата и е ротационен председател на Съвета на ЕС.