Във вторник вечерта в Европейския парламент в Страсбург се проведе дебат относно Европейската политика на съседство. Дебатът е от особено значение имайки предвид динамиката на събития както в южните, така и в източните съседи на ЕС.
Евгени Кирилов взе участие в "Ден на добрата новина". Събитието се проведе тази сутрин в Брюксел по инициатива на Бриджит Чернота, бивш високопоставен служител на Европейската комисия, ангажирана с присъединяването на България към ЕС. В „Деня на добрата новина“ бяха представени проекти, които се осъществяват от граждански организации или частни лица в България, и които съдействат за професионално обучение на млади хора, развитието на туризма, социално подпомагане на хора в неравностойно положение, развитие на изкуството и занаятите. В своето изказване след представянето на проектите, Евгени Кирилов заяви: "Искрено съм развълнуван от тази брилянтна инициатива, която е в пълно съзвучие с Европейската година на гражданите. Г-жа Чернота от много време работи с България и не е забравила нашата страна и след като напуска Европейската комисия. Тя е блестящ пример какво означава да обичаш България и дава пример за това и на самите нас“.
По време на обяд по покана на министъра по европейските въпроси на Турция Егемен Багъш, българският евродепутат Евгени Кирилов го информира за сериозните трудности, които страната ни вече изпитва, във връзка с нелегалната имиграция на сирийски бежанци.
Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
Комисията по външни работи към Европейския парламент в началото на тази седмица обсъди доклада на британеца Ричард Хауит за напредъка на Македония постигнат през тази година. Българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поздрави докладчика за усилията, които е вложил в изготвянето на документа, но повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Евгени Кирилов допълни, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения. Той добави, че симулирането на преговори от страна на Скопие остава основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за дорбосъседство.
България вече многократно е заявила необходимостта от уважението на историята на съседните страни като желана основа за този договор, и в много конструктивен дух прави компромис, като призовава македонската страна да честваме съвместно исторически личности и събития. Тази позиция обаче не среща подкрепа. Неуважени остават и многократните призиви отправяни в годишните доклади за Македония на Европарламента до сега, да се сложи край на политиката на дискриминация към хората с българско самосъзнание, припомни Евгени Киирлов. Според него проблем в комуникацията на гражданите на двете страни няма. Предизвикателството е в това, че много политици отраснали и възпитани в анти-българска политика, все още имат силен глас в определяне на политиката на страната. Той цитира и проекта Скопие 2014, по който множество статуи на личности, включително и на исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват провокация към историческото наследство на държавите в съседство.