По покана на българския евродепутат Евгени Кирилов група активисти социалисти от Сливен, Нова Загора, Твърдица и София посетиха Брюксел на 10 и 11 април. Сред гостите от Сливен бяха кметът на Общината ген. Кольо Милев и заместник-кметът Корнелий Желязков, председател на Областния съвет на БСП. Програмата на посещението включваше срещи в Европейския парламент и в централата на Партията на европейските социалисти. Специална среща се проведе между кмета на Брюксел Фреди Тилеманс, кмета и заместник-кмета на Сливен и Евгени Кирилов. Въпреки наситената работна програма гостите от България успяха да разгледат емблематичните забележителности на Брюксел и да опитат традиционни ястия на белгийската кухня и, разбира се, прочутата белгийска бира.
Започването на преговори зависи от македонското правителство, стига то наистина желае да изпълни препоръките
Тази и много други актуални за ситуацията в България клаузи прие Европарламентът в Страсбург
На пленарното заседание на Европарламента в Страсбург тази седмица беше гласуван и приет докладът на гръцката евродепутатка Ники Цавела по Европейската енергийна пътна карта 2050. В доклада се посвещават няколко параграфа на социалното измерение на енергийната пътна карта върху крайните потребителите. Документът акцентира, че трябва да се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи, които са най-силно засегнати от повишаване на цените. С доклада Европарламентът напомня, че като енергийна бедност се определя тази ситуация, при която над 10% от бюджета на едно домакинство се изразходва за енергия. Други актуални и важни за България са няколко текста, в които се подчертава ключовата роля на прозрачното ценообразуване и информиране на потребителите, както и това, че именно те трябва да бъдат защитени от високите цени на електроенергията. С приетия документ Европейският парламент също така "изисква от държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за защита на домакинствата от нарастващи сметки за енергия и срещу енергийна бедност".
В същия доклад бе приета поправка и на българския евродепутат Евгени Кирилов, която е в подкрепа на изграждането на газопровода Набуко-Запад, като продължение на Южния газов коридор през България и към централна Европа. Както е известно, съществува конкуренция за друга алтернатива - през Гърция и Албания за Италия. Доставките на газ от Каспийския регион ще допринесат за един по-конкурентен пазар в Югоизточна Европа и по-справедливи цени.
Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
Комисията по външни работи към Европейския парламент в началото на тази седмица обсъди доклада на британеца Ричард Хауит за напредъка на Македония постигнат през тази година. Българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поздрави докладчика за усилията, които е вложил в изготвянето на документа, но повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Евгени Кирилов допълни, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения. Той добави, че симулирането на преговори от страна на Скопие остава основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за дорбосъседство.
България вече многократно е заявила необходимостта от уважението на историята на съседните страни като желана основа за този договор, и в много конструктивен дух прави компромис, като призовава македонската страна да честваме съвместно исторически личности и събития. Тази позиция обаче не среща подкрепа. Неуважени остават и многократните призиви отправяни в годишните доклади за Македония на Европарламента до сега, да се сложи край на политиката на дискриминация към хората с българско самосъзнание, припомни Евгени Киирлов. Според него проблем в комуникацията на гражданите на двете страни няма. Предизвикателството е в това, че много политици отраснали и възпитани в анти-българска политика, все още имат силен глас в определяне на политиката на страната. Той цитира и проекта Скопие 2014, по който множество статуи на личности, включително и на исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват провокация към историческото наследство на държавите в съседство.