Новини

Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично

06.03.2013

1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
 

Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства

26.02.2013

Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат

Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм

15.02.2013

България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.

Националистическите тенденции и липсата на воля за търсене на компромиси и решения в Македония остават

25.11.2013

Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.

Комисията по външни работи към Европейския парламент в началото на тази седмица обсъди доклада на британеца Ричард Хауит за напредъка на Македония постигнат през тази година.  Българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поздрави докладчика за усилията, които е вложил в изготвянето на документа, но повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Евгени Кирилов допълни, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения. Той добави, че симулирането на преговори от страна на Скопие остава основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за дорбосъседство.

България вече многократно е заявила необходимостта от уважението на историята на съседните страни като желана основа за този договор, и в много конструктивен дух прави компромис, като призовава македонската страна да честваме съвместно исторически личности и събития. Тази позиция обаче не среща подкрепа. Неуважени остават и многократните призиви отправяни в годишните доклади за Македония на Европарламента до сега, да се сложи край на политиката на дискриминация към хората с българско самосъзнание, припомни Евгени Киирлов. Според него проблем в комуникацията на гражданите на двете страни няма. Предизвикателството е в това, че много политици отраснали и възпитани в анти-българска политика, все още имат силен глас в определяне на политиката на страната. Той цитира и проекта Скопие 2014, по който множество статуи на личности, включително и на исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват провокация към историческото наследство на държавите в съседство.


  Всички права запазени © 2010 Разработено от Ирида Дизайн ООД