По инициатива на Евгени Кирилов в ЕП в Брюксел се проведе изслушване за нуждата от противоракетен щит в Европа
01.12.2010
По инициатива на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в Европейския парламент се проведе публично изслушване на тема "Предизвикателствата пред евентуална европейска система за противоракетна отбрана". Изслушването бе организирано от подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, член на която е българския евродепутат и се проведе дни след срещата на върха на НАТО в Лисабон, на която Русия и НАТО постигнаха съгласие за започване на преговори за свързване на системите им за противоракетна отбрана и размяна на информация.
Страните от региона на Черно море трябва да концентрират сътрудничеството си около сериозни теми, засягащи интересите на всички
01.12.2010
Страните от региона на Черно море трябва да концентрират сътрудничеството си около сериозни теми, засягащи интересите на всички. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов по време на дебатите в Комисията по външни отношения на ЕП на доклада относно стратегията на ЕС за Черно море. В изказването си Евгени Кирилов обърна внимание на факта, че не е съвсем лесно начинание да се разгърне активно сътрудничество в региона на Черно море. Той подчерта, че днес броят на крайбрежните на Черно море страни почти се е удвоил и не всички са толкова заинтересовани от едни по-засилено сътрудничество.
Евгени Кирилов: Македония прояви желание за компромис по въпроса за военните паметници и гробища
30.11.2010
Съвместният парламентарен комитет "ЕС-Македония" единодушно прие предложението за поправка към финалния документ на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов относно нуждата от възстановяване и поддържане на чуждите военни гробища и паметници на територията на Република Македония.
По време на изказването в подкрепа на предложението си Евгени Кирилов подчерта, че става въпрос за близо 20 000 български войници, загинали на македонска територия, чийто гробове и паметници са в окаяно състояние. Според българския евродепутат Македония трябва да покаже добра воля за разрешаване на този висящ двустранен въпрос, защото той касае основни европейски ценности и стандарти.
Националистическите тенденции и липсата на воля за търсене на компромиси и решения в Македония остават
25.11.2013
Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
Комисията по външни работи към Европейския парламент в началото на тази седмица обсъди доклада на британеца Ричард Хауит за напредъка на Македония постигнат през тази година. Българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поздрави докладчика за усилията, които е вложил в изготвянето на документа, но повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Евгени Кирилов допълни, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения. Той добави, че симулирането на преговори от страна на Скопие остава основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за дорбосъседство.
България вече многократно е заявила необходимостта от уважението на историята на съседните страни като желана основа за този договор, и в много конструктивен дух прави компромис, като призовава македонската страна да честваме съвместно исторически личности и събития. Тази позиция обаче не среща подкрепа. Неуважени остават и многократните призиви отправяни в годишните доклади за Македония на Европарламента до сега, да се сложи край на политиката на дискриминация към хората с българско самосъзнание, припомни Евгени Киирлов. Според него проблем в комуникацията на гражданите на двете страни няма. Предизвикателството е в това, че много политици отраснали и възпитани в анти-българска политика, все още имат силен глас в определяне на политиката на страната. Той цитира и проекта Скопие 2014, по който множество статуи на личности, включително и на исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват провокация към историческото наследство на държавите в съседство.