Поправки на Евгени Кирилов залегнаха в текста на Мнението на Комисията по регионално развитие към Доклада за опростяване на изпълнението на Рамковите програми за научни изследвания. Документът бе приет на снощното заседанието на регионалната европарламентарна комисия в Страсбург на и ще бъде предоставен на водещата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
Евгени Кирилов внесе предложение заедно с шведския социалист Йоран Ферм в бюджета на ЕС за 2011, с което се иска продължаване на европейската програма за опазване и възстановяване културното наследство в пострадалите от конфликтите райони в Бивша Югославия. Програмата е на стойност 500 000 евро и по нея ще може да се кандидатства с проекти за възстановяване на ценни културни и религиозни обекти (църкви, музеи, паметници и др.) както и с проекти, които ще доведат до повишаване на доверието и взаимната толерантност между различните етнически и религиозни групи в региона.
По време на заседанието на Комисията по външните работи на Европейския парламент от 2 септември 2010г. Евгени Кирилов оцени положително доклада за " Ролята на ЕС за укрепване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ". В изказването си той подчерта, че едно по-активно участие на ЕС би трябвало, да засили, а не да отслаби ролята на ОССЕ. Същевременно са необходими и повече инициативи и една по засилена роля на двете организации при решаването на конфликтите в Грузия, Нагорно-Карабах и Приднестровието.
Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
Комисията по външни работи към Европейския парламент в началото на тази седмица обсъди доклада на британеца Ричард Хауит за напредъка на Македония постигнат през тази година. Българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поздрави докладчика за усилията, които е вложил в изготвянето на документа, но повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Евгени Кирилов допълни, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения. Той добави, че симулирането на преговори от страна на Скопие остава основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за дорбосъседство.
България вече многократно е заявила необходимостта от уважението на историята на съседните страни като желана основа за този договор, и в много конструктивен дух прави компромис, като призовава македонската страна да честваме съвместно исторически личности и събития. Тази позиция обаче не среща подкрепа. Неуважени остават и многократните призиви отправяни в годишните доклади за Македония на Европарламента до сега, да се сложи край на политиката на дискриминация към хората с българско самосъзнание, припомни Евгени Киирлов. Според него проблем в комуникацията на гражданите на двете страни няма. Предизвикателството е в това, че много политици отраснали и възпитани в анти-българска политика, все още имат силен глас в определяне на политиката на страната. Той цитира и проекта Скопие 2014, по който множество статуи на личности, включително и на исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват провокация към историческото наследство на държавите в съседство.