Интервю с евродепутат Евгени Кирилов за програма "Хоризонт" на БНР относно бежанската криза у нас и помощта от ЕС за България по този въпрос
Евгени Кирилов ръководи заседание на бюрото на Парламентарна Асамблея ЕВРОНЕСТ, на което се обсъди задълбочаване на отношенията на ЕС с източните му съседи
Евгени Кирилов се срещна днес със студенти от няколко магистърски програми на Варненския свободен университет, които са на едноседмичен стаж в европейските институции в Брюксел. Българският евродепутат обсъди със студентите актуални теми от работата на Европейския парламент и отговори на поставените му въпроси. В разговора бяха засегнати темите за приоритетите на бъдещата политика на сближаване и за част от промените в нея, които предстоят. Кирилов подчерта, че в бъдеще няма да е важно само парите от европейските фондове да се усвояват, а ще се държи много по-голяма сметка на резултатите, които се постигат от използването на тези фондове. Резултатите ще бъдат проверявани и ако те не отговарят на заложените цели ще има санкции. Работата на администрацията в това направление ще продължи да бъде много важна и затова обучените кадрите, които работят в сферата на европейските фондове, трябва да бъдат стимулирани и задържани в администрацията.
Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
Комисията по външни работи към Европейския парламент в началото на тази седмица обсъди доклада на британеца Ричард Хауит за напредъка на Македония постигнат през тази година. Българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поздрави докладчика за усилията, които е вложил в изготвянето на документа, но повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Евгени Кирилов допълни, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения. Той добави, че симулирането на преговори от страна на Скопие остава основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за дорбосъседство.
България вече многократно е заявила необходимостта от уважението на историята на съседните страни като желана основа за този договор, и в много конструктивен дух прави компромис, като призовава македонската страна да честваме съвместно исторически личности и събития. Тази позиция обаче не среща подкрепа. Неуважени остават и многократните призиви отправяни в годишните доклади за Македония на Европарламента до сега, да се сложи край на политиката на дискриминация към хората с българско самосъзнание, припомни Евгени Киирлов. Според него проблем в комуникацията на гражданите на двете страни няма. Предизвикателството е в това, че много политици отраснали и възпитани в анти-българска политика, все още имат силен глас в определяне на политиката на страната. Той цитира и проекта Скопие 2014, по който множество статуи на личности, включително и на исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват провокация към историческото наследство на държавите в съседство.