1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Евгени Кирилов участва в срещата на върха между страните-членки на ЕС и държавите участнички в програмата Източно партньорство, състояла се на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс. На тази среща беше обсъден напредъкът, постигнат по пътя на тези държави към задълбочаване на икономическите и политическите връзки с Евросъюза.
Както е известно, Молдова и Грузия парафираха много важни споразумения за асоцииране, окончателното подписване и изпълнение на които се очаква през 2014 г. Азербайджан също подписа споразумение с Евросъюза за реципрочно улесняване издаване на визи за азербайджански граждани, желаещи да посетят ЕС, и граждани на ЕС, посещаващи южно-кавказката република.
Евгени Кирилов произнесе слово от името на Парламентарна асамблея ЕВРОНЕСТ, на която той е съ-председател, скоро след словото на българския президент Плевнелиев. Българският евродепутат подчерта, че всички страни - и от ЕС, и от Източното партньорство трябва да останат отдадени на каузата, на която е основана програмата, и да запазят увереността си в нейния краен успех. Според българския евродепутат ЕС трябва да предложи по-индивидуален подход за всяка страна от програмата, базиран на личните й очаквания и амбиции. Евгени Кирилов призова да се даде приоритет на дейности, които в кратки срокове ще имат директен положителен ефект върху живота на гражданите от тези страни, чрез повече контакти и свободно предвижване. Той също така припомни, че всеки избор на източноевропейските партньори трябва да е освободен от геополитически ограничения и да бъде подпомаган адекватно, като в същото време се повишава осведомеността на гражданите на тези страни и се засвидетелства качеството на евроинтеграционните процеси пред важните икономически субекти.