В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евгени Кирилов участва в срещата на върха между страните-членки на ЕС и държавите участнички в програмата Източно партньорство, състояла се на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс. На тази среща беше обсъден напредъкът, постигнат по пътя на тези държави към задълбочаване на икономическите и политическите връзки с Евросъюза.
Както е известно, Молдова и Грузия парафираха много важни споразумения за асоцииране, окончателното подписване и изпълнение на които се очаква през 2014 г. Азербайджан също подписа споразумение с Евросъюза за реципрочно улесняване издаване на визи за азербайджански граждани, желаещи да посетят ЕС, и граждани на ЕС, посещаващи южно-кавказката република.
Евгени Кирилов произнесе слово от името на Парламентарна асамблея ЕВРОНЕСТ, на която той е съ-председател, скоро след словото на българския президент Плевнелиев. Българският евродепутат подчерта, че всички страни - и от ЕС, и от Източното партньорство трябва да останат отдадени на каузата, на която е основана програмата, и да запазят увереността си в нейния краен успех. Според българския евродепутат ЕС трябва да предложи по-индивидуален подход за всяка страна от програмата, базиран на личните й очаквания и амбиции. Евгени Кирилов призова да се даде приоритет на дейности, които в кратки срокове ще имат директен положителен ефект върху живота на гражданите от тези страни, чрез повече контакти и свободно предвижване. Той също така припомни, че всеки избор на източноевропейските партньори трябва да е освободен от геополитически ограничения и да бъде подпомаган адекватно, като в същото време се повишава осведомеността на гражданите на тези страни и се засвидетелства качеството на евроинтеграционните процеси пред важните икономически субекти.