По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
По инициатива на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов снощи в Европейския парламент бе представен Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век”. Евгени Кирилов приветства организаторите на фестивала от фондация „Европейски екологичен фестивал” за тяхната инициатива и дългогодишна работа за успешното му провеждане вече 8 поредни години.
Фестивалът представя съвременни филми и телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда и запознава широката общественост със съществуващите екологични проблеми и природозащитни дейности. Евгени Кирилов посочи, че най-ценното на фестивала е неговата насоченост към младите хора, които учи на любов към природата. Чрез дейностите в рамките на фестивала екологична култура и знания на младежите се повишават и те усвояват практически умения за реагиране и справяне в критични ситуации на природни бедствия.
Българският евродепутат заяви, че е горд, че Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21ви век” се провежда в България, която е една от новите страни-членки на Европейския съюз. Той пожела на организаторите още по-голям успех при организиране на форумите в бъдеще и посланията, които фестивалът отправя да достигат до все повече хора.
В представянето взеха участие адвокат Цветан Цветанов, Председател на Съвета на фондация “Европейски екологичен фестивал”, журналистът от БНР Невена Праматарова, управител на фондацията и екологът Марк Босани от Великобритания, член на международното жури на фестивала. Специален гост бе световноизвестният разследващ журналист от Германия Манфред Ладвиг, чийто филм „Изхвърлени и забравени” е победител в тазгодишното издание на фестивала и носител на голямата награда за документални филми „Щъркелово гнездо”. Гостите на представянето в Европейския парламент имаха възможност да гледат филма на г-н Ладвиг, който третира огромния проблем с радиоактивните отпадъц, изхвърлени в Ламанша преди повече от две десетилетия и продължаващи да замърсяват околната среда.
Г-н Босани и г-н Ладвиг подчертаха, че участващите във фестивала филми носят важни послания. Те повдигат въпроси, свързани с екологичните проблеми, за които трябва да се търсят политически решения и целят да привлекат вниманието както на обществеността, така и на политиците.
Адвокат Цветанов благодари на г-н Кирилов за поканата и възможността да бъде представен фестивалът и дейността на Фондация "Европейският екологичен фестивал" в Европейския парламент. Представена бе и идеята на фондацията за създаване на нобелова награда за екология или поне на равностойна по значимост световна награда за екология, инициатор на която може да бъде и Обединена Европа.