В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент Евгени Кирилов внесе предложение за нов параграф към проекта за резолюция относно тазгодишния доклад за напредъка на Турция към ЕС, в отговор на изявлението на турския министър председател Ердоган вчера в Кешан.
Текстът на предложението гласи: [Европейският парламент,] вземайки под внимание някои непремерени иредентистки изявления на министър-председателя Ердоган, призовава турските власти да се въздържат от провокативна реторика по отношение на региони в съседни страни, която би имала дестабилизиращ ефект върху добросъседските отношения със страни членки на ЕС, както и по отношение на някои страни от Западните Балкани.
Проекторезолюцията ще бъде разгледана в Комисията по външни работи и гласувана в пленарна зала в началото на следващата година. Европейският парламент всяка година приема резолюции относно докладите за напредъка на страните-кандидатки за членство в ЕС, в които дава оценка за процесите и тенденциите в съответната държава. Евгени Кирилов всяка година внася поправки по важните въпроси от двустранните отношения. По негова инициатива в предишните доклади бяха включени текстове за обезщетение на българските тракийски бежанци от Турция, както и за възстановяване на собствеността на имоти на българската патриаршия в Истанбул.