1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
На провелото се вчера заседание на Парламентарната група на социалисти и демократи в Европейския парламент, българският евродепутат Евгени Кирилов повдигна въпроса за тенденциозните анти-български изказвания на британския министър председател Дейвид Камерън.
Според българския евродепутат поведението на британското правителство буди сериозни тревоги и трябва да е повод за ясна позиция от страна на социалистите. Пред своите колеги Кирилов изрази подозрение, че подобни изказвания и атаки най-вероятно обслужват вътрешни интереси, но това не дава основание българите, заедно с румънците, да стават неоснователна жертва на тези грозни атаки. Той предупреди за растящите, в резултат на това поведение на британски политици, евроскептични настроения в България и опасностите, които произтичат от тях. Българският евродепутат също така цитира статистически проучвания, че тези наши граждани, които са искали да работят в други държави, вече са го сторили и няма особен интерес от голяма нова вълна на трудова миграция. Като участник на срещата на върха във Вилнюс миналата седмица, Кирилов също сподели своето наблюдение, че въпреки че Великобритания е била страна-привърженик на политиката на разширяване на ЕС, Дейвид Камерън е бил един от малкото държавни глави и премиери, който не се е включил в дебата по темата, защото чувства вече непоследователност в британската позиция. Кирилов представи и друго свое наблюдение свързано с протестите в Киев започнали през миналата седмица. Следейки тенденции и изказвания в медиите и интернет-форуми той е констатирал, че много млади българи, гледайки тези големи демонстрации на про-европейски чувства говорят, че всички тези млади хора са измамени, манипулирани и дори наивни. Според тези българи младите украинците, които мечтаят да пътуват свободно и да работят в ЕС, не знаят, че не са желани там. И всичко това се дължи на силните прояви на ксенофобия в някои държави членки на Евросъюза. Евгени Кирилов напомни тревожната констатация, че егоизмът е започнал да доминира в политиката на някои европейски страни и че групата на социалистите и демократите трябва да се противопостави по много по-ясно изразен начин срещу това. "Евроскептицизмът и ограниченията на основното европейско право на мобилност убиват европейския проект" завърши Евгени Кирилов.