1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
На провелото се първо редовно заседание на Комисията по външни работи към Европейския парламент, българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поиска обяснение от председателя на комисията - германеца Елмар Брок, по повод изказването му в немската преса, в което той предлага взимането на пръстови отпечатъци от българи и румънци. Евгени Кирилов съобщи, че това изказване е възбудило вълна от негодуване в България и се възприема като дискриминация срещу европейски граждани.
В отговор на този въпрос председателят на парламентарната комисия заяви, че не е бил правилно цитиран, тъй като той самият смята, че линията, която предлага Великобритания относно имиграция, е неправилна и че не може да има дискриминация на основа гражданство по въпроса за социалните права. Той също така призовава за запазване на правото на свободно движение, за което самият той се е борил преди повече от 20 години. Според него обаче въпросният член 7 от европейската директива, дефиниращ в кои условия граждани на ЕС имат равни социални права в дадена страна член на общността, трябва да бъде използван в борбата със злоупотребите с това право. Германският евродепутат добави, че тези злоупотреби не засягат само румънци и българи, но дори германци. Този проблем обаче трябва да бъде решаван с помощта на правилно изпълнение на европейското законодателство, допълни Брок. Според него, ако някой злоупотребява със социални помощи в една държава, трябва да се въведе система, която няма да позволи многократна злоупотреба със социални помощи в съответната държава, или в някоя друга държава членка на ЕС. Германският евродепутат призовава към засилване на доверието към правото на свободно движение в ЕС чрез правилно изпълнение на правилата кога граждани могат да имат достъп до социални помощи и кога не. Той също така критикува британския подход, защото би довел до дискриминация - законът и правата трябва да бъдат еднакви и равни за всички европейски граждани, завърши той.
След изказването му Евгени Кирилов цитира немския вестник, в който е дадено интервюто, създало последвалата негативна реакция. Според него, ако г-н Брок не е бил правилно цитиран, обяснението се приема.