От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
На провелото се първо редовно заседание на Комисията по външни работи към Европейския парламент, българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поиска обяснение от председателя на комисията - германеца Елмар Брок, по повод изказването му в немската преса, в което той предлага взимането на пръстови отпечатъци от българи и румънци. Евгени Кирилов съобщи, че това изказване е възбудило вълна от негодуване в България и се възприема като дискриминация срещу европейски граждани.
В отговор на този въпрос председателят на парламентарната комисия заяви, че не е бил правилно цитиран, тъй като той самият смята, че линията, която предлага Великобритания относно имиграция, е неправилна и че не може да има дискриминация на основа гражданство по въпроса за социалните права. Той също така призовава за запазване на правото на свободно движение, за което самият той се е борил преди повече от 20 години. Според него обаче въпросният член 7 от европейската директива, дефиниращ в кои условия граждани на ЕС имат равни социални права в дадена страна член на общността, трябва да бъде използван в борбата със злоупотребите с това право. Германският евродепутат добави, че тези злоупотреби не засягат само румънци и българи, но дори германци. Този проблем обаче трябва да бъде решаван с помощта на правилно изпълнение на европейското законодателство, допълни Брок. Според него, ако някой злоупотребява със социални помощи в една държава, трябва да се въведе система, която няма да позволи многократна злоупотреба със социални помощи в съответната държава, или в някоя друга държава членка на ЕС. Германският евродепутат призовава към засилване на доверието към правото на свободно движение в ЕС чрез правилно изпълнение на правилата кога граждани могат да имат достъп до социални помощи и кога не. Той също така критикува британския подход, защото би довел до дискриминация - законът и правата трябва да бъдат еднакви и равни за всички европейски граждани, завърши той.
След изказването му Евгени Кирилов цитира немския вестник, в който е дадено интервюто, създало последвалата негативна реакция. Според него, ако г-н Брок не е бил правилно цитиран, обяснението се приема.