Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
На провелото се първо редовно заседание на Комисията по външни работи към Европейския парламент, българският евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов поиска обяснение от председателя на комисията - германеца Елмар Брок, по повод изказването му в немската преса, в което той предлага взимането на пръстови отпечатъци от българи и румънци. Евгени Кирилов съобщи, че това изказване е възбудило вълна от негодуване в България и се възприема като дискриминация срещу европейски граждани.
В отговор на този въпрос председателят на парламентарната комисия заяви, че не е бил правилно цитиран, тъй като той самият смята, че линията, която предлага Великобритания относно имиграция, е неправилна и че не може да има дискриминация на основа гражданство по въпроса за социалните права. Той също така призовава за запазване на правото на свободно движение, за което самият той се е борил преди повече от 20 години. Според него обаче въпросният член 7 от европейската директива, дефиниращ в кои условия граждани на ЕС имат равни социални права в дадена страна член на общността, трябва да бъде използван в борбата със злоупотребите с това право. Германският евродепутат добави, че тези злоупотреби не засягат само румънци и българи, но дори германци. Този проблем обаче трябва да бъде решаван с помощта на правилно изпълнение на европейското законодателство, допълни Брок. Според него, ако някой злоупотребява със социални помощи в една държава, трябва да се въведе система, която няма да позволи многократна злоупотреба със социални помощи в съответната държава, или в някоя друга държава членка на ЕС. Германският евродепутат призовава към засилване на доверието към правото на свободно движение в ЕС чрез правилно изпълнение на правилата кога граждани могат да имат достъп до социални помощи и кога не. Той също така критикува британския подход, защото би довел до дискриминация - законът и правата трябва да бъдат еднакви и равни за всички европейски граждани, завърши той.
След изказването му Евгени Кирилов цитира немския вестник, в който е дадено интервюто, създало последвалата негативна реакция. Според него, ако г-н Брок не е бил правилно цитиран, обяснението се приема.