Евгени Кирилов – в интервю за Радио "Фокус с Димитър Драганов
На 22.07.2013 Българският евродепутат Евгени Кирилов взе участие, в ролята си на съ-председател на Парламентарната асамблея Евронест, в срещата на външните министри на ЕС посветена на подготовката за срещата във Вилнюс в края на годината. В срещата взеха участие и върховният представител на ЕС за външна политика - Катрин Ащън, еврокомисарят отговарящ за разширяване и политика на добросъседство - Щефан Фюле, както и външните министри на страните участнички в програмата Източно партньорство - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна, а и за първи път от 2009 г. насам, на Беларус. Причината за отсъствието на Беларус от задълбочаване на интеграционните политики със Съюза до момента, е състоянието на демокрацията и човешките права в страната.
Вчера Европейската комисия излезе с актуални данни за изплатените средства от структурните фондове към държавите членки на Евросъюза за първото полугодие на 2013 г. Към началото на месец юли средният процент на изплатените средства общо за трите фонда - Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) - е 55%. За България този процент е малко над 40%. През последните месеци се забелязва увеличаване на плащанията към бенефициентите в България. Към началото на месец юли всички големи проекти, предвидени от България да бъдат осъществени по оперативните програми през настоящия програмен период, са представени на Европейската комисия за одобрение и 75% от тях вече са получили одобрение.
Бих искал да разясня спокойно и аргументирано защо създаването на паралелна листа на АБВ за изборите за Европейски парламент представлява една абсурдна идея. Както е известно при този вид избори става дума за това какви политики трябва да се водят на европейско ниво. В предизборната надпревара дебатите и политическият сблъсък ще бъдат предимно между дясната Европейска народна партия, лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС) и разположения в центъра на политическия спектър Алианс на либералите и демократите за Европа. Платформите на тези партии се изработват на европейско равнище от централите им в Брюксел, съгласуват се с техните сестрински партии в държавите-членки и се приемат на конгреси пак на общо европейско равнище. Така приетите документи стават ръководство за избирателните кампании за Европейския парламент (ЕП) в отделните страни-членки. На този етап, след обсъждане в бюрото на ПЕС, в парламентарната Група на социалистите и демократите в ЕП и след сондиране на позициите на националните партии- членки на ПЕС, вече има изработен проект на политическа платформа. Тази платформа, наречена Манифест на ПЕС, включва десет ясни послания на социалистите и социалдемократите за бъдещето на Европейския съюз. Те са свързани главно с решаването на социалните и икономическите проблеми на Съюза, например по-конкретно - борбата с бедността и безработицата, особено с младежката безработица. Националният съвет на БСП на едно от предишните си заседания утвърди позиция в подкрепа на тази платформа. Както е известно Сергей Станишев, в качеството си на председател на ПЕС, ръководеше и координираше изработването й на европейско равнище. В края на февруари тази платформа ще бъде окончателно приета по време на Конгреса на ПЕС в Рим.
Отлъчилият се от нас колега-евродепутат Ивайло Калфин прекрасно знае всичко това. Сега нека да се запитаме какво иска да каже той като заявява, че между идеите и ръководството на БСП той избира идеите. Ако има различни идеи или друго мнение относно вътрешната политика у нас или вътрешнопартийни отношения, това няма как да е свързано с участието в паралелна листа за европейски избори. Тук в Европейския парламент се чудят на подобно "изобретение" и го приемат като уникален български принос в европейската политическа практика, защото по принцип е истински абсурд една партия да се явява на избори, при това на европейски избори, с две листи (имам предвид членовете на БСП в АБВ, които обявиха тази линия).
На заседание на нашата делегация на българските социалисти в ЕП през миналата седмица в Страсбург съвсем спокойно поставих тези въпроси на колегата Калфин, но не получих смислен отговор. Това политическо поведение ми се струва безотговорно и непростимо, защото ще бъде загуба дори ако само няколко хиляди гласа в подкрепа на лявата европейска политика отидат на вятъра. Имайки предвид крехката разлика с ГЕРБ, може да се стигне и до евентуална загуба в политическата битка за първото място. Това може да доведе и до вътрешнополитическа дестабилизация у нас. Такава ли е целта и за какви идеи става дума? Струва ми се, че това са основните въпроси, а не персоналната чувствителност.