Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Евгени Кирилов: За политиката на Европа ли ще дебатираме или за това кой е по-велик у нас?
24.01.2014
Бих искал да разясня спокойно и аргументирано защо създаването на паралелна листа на АБВ за изборите за Европейски парламент представлява една абсурдна идея. Както е известно при този вид избори става дума за това какви политики трябва да се водят на европейско ниво. В предизборната надпревара дебатите и политическият сблъсък ще бъдат предимно между дясната Европейска народна партия, лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС) и разположения в центъра на политическия спектър Алианс на либералите и демократите за Европа. Платформите на тези партии се изработват на европейско равнище от централите им в Брюксел, съгласуват се с техните сестрински партии в държавите-членки и се приемат на конгреси пак на общо европейско равнище. Така приетите документи стават ръководство за избирателните кампании за Европейския парламент (ЕП) в отделните страни-членки. На този етап, след обсъждане в бюрото на ПЕС, в парламентарната Група на социалистите и демократите в ЕП и след сондиране на позициите на националните партии- членки на ПЕС, вече има изработен проект на политическа платформа. Тази платформа, наречена Манифест на ПЕС, включва десет ясни послания на социалистите и социалдемократите за бъдещето на Европейския съюз. Те са свързани главно с решаването на социалните и икономическите проблеми на Съюза, например по-конкретно - борбата с бедността и безработицата, особено с младежката безработица. Националният съвет на БСП на едно от предишните си заседания утвърди позиция в подкрепа на тази платформа. Както е известно Сергей Станишев, в качеството си на председател на ПЕС, ръководеше и координираше изработването й на европейско равнище. В края на февруари тази платформа ще бъде окончателно приета по време на Конгреса на ПЕС в Рим.
Отлъчилият се от нас колега-евродепутат Ивайло Калфин прекрасно знае всичко това. Сега нека да се запитаме какво иска да каже той като заявява, че между идеите и ръководството на БСП той избира идеите. Ако има различни идеи или друго мнение относно вътрешната политика у нас или вътрешнопартийни отношения, това няма как да е свързано с участието в паралелна листа за европейски избори. Тук в Европейския парламент се чудят на подобно "изобретение" и го приемат като уникален български принос в европейската политическа практика, защото по принцип е истински абсурд една партия да се явява на избори, при това на европейски избори, с две листи (имам предвид членовете на БСП в АБВ, които обявиха тази линия).
На заседание на нашата делегация на българските социалисти в ЕП през миналата седмица в Страсбург съвсем спокойно поставих тези въпроси на колегата Калфин, но не получих смислен отговор. Това политическо поведение ми се струва безотговорно и непростимо, защото ще бъде загуба дори ако само няколко хиляди гласа в подкрепа на лявата европейска политика отидат на вятъра. Имайки предвид крехката разлика с ГЕРБ, може да се стигне и до евентуална загуба в политическата битка за първото място. Това може да доведе и до вътрешнополитическа дестабилизация у нас. Такава ли е целта и за какви идеи става дума? Струва ми се, че това са основните въпроси, а не персоналната чувствителност.