В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Бих искал да разясня спокойно и аргументирано защо създаването на паралелна листа на АБВ за изборите за Европейски парламент представлява една абсурдна идея. Както е известно при този вид избори става дума за това какви политики трябва да се водят на европейско ниво. В предизборната надпревара дебатите и политическият сблъсък ще бъдат предимно между дясната Европейска народна партия, лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС) и разположения в центъра на политическия спектър Алианс на либералите и демократите за Европа. Платформите на тези партии се изработват на европейско равнище от централите им в Брюксел, съгласуват се с техните сестрински партии в държавите-членки и се приемат на конгреси пак на общо европейско равнище. Така приетите документи стават ръководство за избирателните кампании за Европейския парламент (ЕП) в отделните страни-членки. На този етап, след обсъждане в бюрото на ПЕС, в парламентарната Група на социалистите и демократите в ЕП и след сондиране на позициите на националните партии- членки на ПЕС, вече има изработен проект на политическа платформа. Тази платформа, наречена Манифест на ПЕС, включва десет ясни послания на социалистите и социалдемократите за бъдещето на Европейския съюз. Те са свързани главно с решаването на социалните и икономическите проблеми на Съюза, например по-конкретно - борбата с бедността и безработицата, особено с младежката безработица. Националният съвет на БСП на едно от предишните си заседания утвърди позиция в подкрепа на тази платформа. Както е известно Сергей Станишев, в качеството си на председател на ПЕС, ръководеше и координираше изработването й на европейско равнище. В края на февруари тази платформа ще бъде окончателно приета по време на Конгреса на ПЕС в Рим.
Отлъчилият се от нас колега-евродепутат Ивайло Калфин прекрасно знае всичко това. Сега нека да се запитаме какво иска да каже той като заявява, че между идеите и ръководството на БСП той избира идеите. Ако има различни идеи или друго мнение относно вътрешната политика у нас или вътрешнопартийни отношения, това няма как да е свързано с участието в паралелна листа за европейски избори. Тук в Европейския парламент се чудят на подобно "изобретение" и го приемат като уникален български принос в европейската политическа практика, защото по принцип е истински абсурд една партия да се явява на избори, при това на европейски избори, с две листи (имам предвид членовете на БСП в АБВ, които обявиха тази линия).
На заседание на нашата делегация на българските социалисти в ЕП през миналата седмица в Страсбург съвсем спокойно поставих тези въпроси на колегата Калфин, но не получих смислен отговор. Това политическо поведение ми се струва безотговорно и непростимо, защото ще бъде загуба дори ако само няколко хиляди гласа в подкрепа на лявата европейска политика отидат на вятъра. Имайки предвид крехката разлика с ГЕРБ, може да се стигне и до евентуална загуба в политическата битка за първото място. Това може да доведе и до вътрешнополитическа дестабилизация у нас. Такава ли е целта и за какви идеи става дума? Струва ми се, че това са основните въпроси, а не персоналната чувствителност.