На 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутатите Евгени Кирилов, Чарлз Танок и Виустав Ландсбергис бяха представени резултатите от проекта на ЕС "Европейско партньорство за мирно разрешение на конфликта за Нагорно-Карабах". Това е първият проект на ЕС в региона на Южен Кавказ, насочен към създаване на климат на доверие и толерантност между враждуващите страни и изпълняван от консорциум от 5 европейски неправителствени организации, работещи в сферата на посредничеството и разрешаването на конфликти. В дискусията по представянето на проекта, освен организациите-изпълнителки на проекта, участие взеха и новият специален представител на ЕС за Южен Кавказ Филип Лефорт, Джон Кеър - ръководител на направление "Южен Кавказ" в Европейската служба за външни отношения, както и посланиците на Армения и Азербайджан в Брюксел. Дискусията бе последвана от откриване на изложба и показване на изработени като част от проекта филми, показващи желанието на хората от региона да живеят заедно, мирно и в разбирателство.
Изглежда естествено в предизборната кампания кандидатите да дават обещания - нали те целят да привлекат гласоподаватели. Обещанията са насочени към бъдещето и само то ще покаже дали ще се сбъднат. Когато, обаче, става дума за миналото и настоящето, тогава е добре да се придържаме към истината и фактите. В тази връзка няколко твърдения на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев от миналата събота, 1 октомври, изречени в Шумен и Велики Преслав, не могат да бъдат подминати без коментар.
Евгени Кирилов се срещна със студенти от няколко магистърски програми на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", които провеждат учебен стаж в Брюксел в периода 18-25 септември 2011 г. По време на срещата г-н Кирилов беседва с гостите по въпроси, към които те проявиха интерес. С пожелание за късмет и много професионални успехи евродепутатът раздаде на студентите сертификати, удостоверяващи участието им в стажа.
Бих искал да разясня спокойно и аргументирано защо създаването на паралелна листа на АБВ за изборите за Европейски парламент представлява една абсурдна идея. Както е известно при този вид избори става дума за това какви политики трябва да се водят на европейско ниво. В предизборната надпревара дебатите и политическият сблъсък ще бъдат предимно между дясната Европейска народна партия, лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС) и разположения в центъра на политическия спектър Алианс на либералите и демократите за Европа. Платформите на тези партии се изработват на европейско равнище от централите им в Брюксел, съгласуват се с техните сестрински партии в държавите-членки и се приемат на конгреси пак на общо европейско равнище. Така приетите документи стават ръководство за избирателните кампании за Европейския парламент (ЕП) в отделните страни-членки. На този етап, след обсъждане в бюрото на ПЕС, в парламентарната Група на социалистите и демократите в ЕП и след сондиране на позициите на националните партии- членки на ПЕС, вече има изработен проект на политическа платформа. Тази платформа, наречена Манифест на ПЕС, включва десет ясни послания на социалистите и социалдемократите за бъдещето на Европейския съюз. Те са свързани главно с решаването на социалните и икономическите проблеми на Съюза, например по-конкретно - борбата с бедността и безработицата, особено с младежката безработица. Националният съвет на БСП на едно от предишните си заседания утвърди позиция в подкрепа на тази платформа. Както е известно Сергей Станишев, в качеството си на председател на ПЕС, ръководеше и координираше изработването й на европейско равнище. В края на февруари тази платформа ще бъде окончателно приета по време на Конгреса на ПЕС в Рим.
Отлъчилият се от нас колега-евродепутат Ивайло Калфин прекрасно знае всичко това. Сега нека да се запитаме какво иска да каже той като заявява, че между идеите и ръководството на БСП той избира идеите. Ако има различни идеи или друго мнение относно вътрешната политика у нас или вътрешнопартийни отношения, това няма как да е свързано с участието в паралелна листа за европейски избори. Тук в Европейския парламент се чудят на подобно "изобретение" и го приемат като уникален български принос в европейската политическа практика, защото по принцип е истински абсурд една партия да се явява на избори, при това на европейски избори, с две листи (имам предвид членовете на БСП в АБВ, които обявиха тази линия).
На заседание на нашата делегация на българските социалисти в ЕП през миналата седмица в Страсбург съвсем спокойно поставих тези въпроси на колегата Калфин, но не получих смислен отговор. Това политическо поведение ми се струва безотговорно и непростимо, защото ще бъде загуба дори ако само няколко хиляди гласа в подкрепа на лявата европейска политика отидат на вятъра. Имайки предвид крехката разлика с ГЕРБ, може да се стигне и до евентуална загуба в политическата битка за първото място. Това може да доведе и до вътрешнополитическа дестабилизация у нас. Такава ли е целта и за какви идеи става дума? Струва ми се, че това са основните въпроси, а не персоналната чувствителност.