Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Бих искал да разясня спокойно и аргументирано защо създаването на паралелна листа на АБВ за изборите за Европейски парламент представлява една абсурдна идея. Както е известно при този вид избори става дума за това какви политики трябва да се водят на европейско ниво. В предизборната надпревара дебатите и политическият сблъсък ще бъдат предимно между дясната Европейска народна партия, лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС) и разположения в центъра на политическия спектър Алианс на либералите и демократите за Европа. Платформите на тези партии се изработват на европейско равнище от централите им в Брюксел, съгласуват се с техните сестрински партии в държавите-членки и се приемат на конгреси пак на общо европейско равнище. Така приетите документи стават ръководство за избирателните кампании за Европейския парламент (ЕП) в отделните страни-членки. На този етап, след обсъждане в бюрото на ПЕС, в парламентарната Група на социалистите и демократите в ЕП и след сондиране на позициите на националните партии- членки на ПЕС, вече има изработен проект на политическа платформа. Тази платформа, наречена Манифест на ПЕС, включва десет ясни послания на социалистите и социалдемократите за бъдещето на Европейския съюз. Те са свързани главно с решаването на социалните и икономическите проблеми на Съюза, например по-конкретно - борбата с бедността и безработицата, особено с младежката безработица. Националният съвет на БСП на едно от предишните си заседания утвърди позиция в подкрепа на тази платформа. Както е известно Сергей Станишев, в качеството си на председател на ПЕС, ръководеше и координираше изработването й на европейско равнище. В края на февруари тази платформа ще бъде окончателно приета по време на Конгреса на ПЕС в Рим.
Отлъчилият се от нас колега-евродепутат Ивайло Калфин прекрасно знае всичко това. Сега нека да се запитаме какво иска да каже той като заявява, че между идеите и ръководството на БСП той избира идеите. Ако има различни идеи или друго мнение относно вътрешната политика у нас или вътрешнопартийни отношения, това няма как да е свързано с участието в паралелна листа за европейски избори. Тук в Европейския парламент се чудят на подобно "изобретение" и го приемат като уникален български принос в европейската политическа практика, защото по принцип е истински абсурд една партия да се явява на избори, при това на европейски избори, с две листи (имам предвид членовете на БСП в АБВ, които обявиха тази линия).
На заседание на нашата делегация на българските социалисти в ЕП през миналата седмица в Страсбург съвсем спокойно поставих тези въпроси на колегата Калфин, но не получих смислен отговор. Това политическо поведение ми се струва безотговорно и непростимо, защото ще бъде загуба дори ако само няколко хиляди гласа в подкрепа на лявата европейска политика отидат на вятъра. Имайки предвид крехката разлика с ГЕРБ, може да се стигне и до евентуална загуба в политическата битка за първото място. Това може да доведе и до вътрешнополитическа дестабилизация у нас. Такава ли е целта и за какви идеи става дума? Струва ми се, че това са основните въпроси, а не персоналната чувствителност.