Евгени Кирилов – в интервю за Радио "Фокус с Димитър Драганов
На 22.07.2013 Българският евродепутат Евгени Кирилов взе участие, в ролята си на съ-председател на Парламентарната асамблея Евронест, в срещата на външните министри на ЕС посветена на подготовката за срещата във Вилнюс в края на годината. В срещата взеха участие и върховният представител на ЕС за външна политика - Катрин Ащън, еврокомисарят отговарящ за разширяване и политика на добросъседство - Щефан Фюле, както и външните министри на страните участнички в програмата Източно партньорство - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна, а и за първи път от 2009 г. насам, на Беларус. Причината за отсъствието на Беларус от задълбочаване на интеграционните политики със Съюза до момента, е състоянието на демокрацията и човешките права в страната.
Вчера Европейската комисия излезе с актуални данни за изплатените средства от структурните фондове към държавите членки на Евросъюза за първото полугодие на 2013 г. Към началото на месец юли средният процент на изплатените средства общо за трите фонда - Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) - е 55%. За България този процент е малко над 40%. През последните месеци се забелязва увеличаване на плащанията към бенефициентите в България. Към началото на месец юли всички големи проекти, предвидени от България да бъдат осъществени по оперативните програми през настоящия програмен период, са представени на Европейската комисия за одобрение и 75% от тях вече са получили одобрение.
На провелия се дебат в Европарламента относно ситуацията със сирийските бежанци в България Евгени Кирилов призова към активиране на механизъм, базиран на принципа на солидарността и пропорционалността, за справянето със кризисни ситуации свързани с потоците от бежанци към Европейския съюз.
Евгени Кирилов: Бих желал да кажа, че аз съм приятно впечатлен от всички, които допринесоха за този дебат. Приятно съм впечатлен от грижата, от съчувствието, включително даже и от някои критики, които бяха отправени, защото ние сме всички в една ситуация, в която трябва да решаваме не само сегашните, а и бъдещи проблеми. Трябва да е ясно, че българската граница всъщност е външна граница на ЕС и e дълга почти 200 км. Това е най-дългата външна териториална граница. Ние тепърва ще имаме да решаваме редица предизвикателства, а те между другото са сериозен проблем. Аз благодаря на комисар Малстрьом, че подчерта всичко това, подчерта, че важна работа е свършена до сега, подчерта и че трябва да се активира, нека да го наречем, механизма за солидарност, защото ние заедно няма да можем да решим тези проблеми, ако всяка една страна членка на съюза, пропорционално на население, БВП не реагира, за да можем заедно да се борим със всичко това. Аз благодаря и на вицепремиера Ванизелос, защото гръцкия опит също е важен за нас, тъй като ние всички знаем заедно със средиземноморските страни колко много усилия понякога се полагат и колко населението ни е неудовлетворено от това, че не получава нужната солидарност и помощ, с която трябва общо трябва да решаваме тези проблеми.