В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
На провелия се дебат в Европарламента относно ситуацията със сирийските бежанци в България Евгени Кирилов призова към активиране на механизъм, базиран на принципа на солидарността и пропорционалността, за справянето със кризисни ситуации свързани с потоците от бежанци към Европейския съюз.
Евгени Кирилов: Бих желал да кажа, че аз съм приятно впечатлен от всички, които допринесоха за този дебат. Приятно съм впечатлен от грижата, от съчувствието, включително даже и от някои критики, които бяха отправени, защото ние сме всички в една ситуация, в която трябва да решаваме не само сегашните, а и бъдещи проблеми. Трябва да е ясно, че българската граница всъщност е външна граница на ЕС и e дълга почти 200 км. Това е най-дългата външна териториална граница. Ние тепърва ще имаме да решаваме редица предизвикателства, а те между другото са сериозен проблем. Аз благодаря на комисар Малстрьом, че подчерта всичко това, подчерта, че важна работа е свършена до сега, подчерта и че трябва да се активира, нека да го наречем, механизма за солидарност, защото ние заедно няма да можем да решим тези проблеми, ако всяка една страна членка на съюза, пропорционално на население, БВП не реагира, за да можем заедно да се борим със всичко това. Аз благодаря и на вицепремиера Ванизелос, защото гръцкия опит също е важен за нас, тъй като ние всички знаем заедно със средиземноморските страни колко много усилия понякога се полагат и колко населението ни е неудовлетворено от това, че не получава нужната солидарност и помощ, с която трябва общо трябва да решаваме тези проблеми.