1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Интервю на Евгени Кирилов за агенция Фокус с журналистиката Веселина Станчева относно развитията в българо-македоснките отношения от последните години и днес
Фокус: Като член на Комисията по външни работи и на Делегацията за отношения с Македония към Европейския парламент как гледате на Балканите и по-специално – на Западните Балкани?
Евгени Кирилов: Страните от този регион са нашите непосредствени съседи. Това е регион, от който ние се интересуваме силно и следим отблизо развитието на всяка една държава. В Европейския парламент всяка година се изготвят доклади по напредъка на тези страни, в които се проследяват развития по редица области - политическа ситуация, икономика, култура. Обсъждат се всички актуални и неразрешени проблеми, напредъка в отделните области, дават се препоръки. Тези доклади представляват възможност и за нас - българските евродепутати, да даваме отзвук на тенденции в отношенията ни с тези страни. Аз самият нееднократно съм внасял предложения за поправки в тези доклади, по въпроси засягащи българските общности в тези страни, както и последните развития в двустранните ни отношения.
Фокус: Кризата и свиването на средствата как ще им се отрази на страните от Западните Балкани в присъединителния и предприсъединителния процес?
Евгени Кирилов: По този въпрос водим преговори, както с Европейската комисия, така и с Европейския съвет, и аз не очаквам някакво чувствително намаление на средствата. От друга страна обаче, финансовата помощ се обвързва с конкретен напредък на страните. Например, нещата в Босна и Херцеговина не се развиват положително и там има необходимост от едно рестартиране на реформите, на отношението вътре в страната и т.н. Тези средства биват разпределяни по принципа „повече за повече” .
Фокус: Какъв смисъл влагате в този принцип „повече за повече”?
Евгени Кирилов: Този принцип е базиран на идеята, че страните, в които се предприемат по-дълбоки реформи и се прилагат по-високи стандарти, трябва да получат по-сериозна подкрепа от страната на Европейската комисия, за да могат да продължат в правилната посока.
Фокус: Железопътният транспорт е приоритетен за ЕС. Възможно ли е за ЖП-линия като София-Скопие да се получи еврофинансиране?
Евгени Кирилов: Да, възможно е. Има инструменти за такива проекти, необходимо е обаче двете правителства да се обърнат към съответните органи. Разбира се, трябва да се разчита и на добрата воля от страна на нашите съседи. Като че ли те я показват, поне що се касае до железопътната линия. Да се надяваме, че и тук не имитират интерес, но в разговор с техни представители, виждам, че и те полагат усилия. Този проект е безспорно в интерес и на двете страни.
Фокус: В последните месеци България обяви, че ще засилва икономическото и инфраструктурно сътрудничество с Република Македония. Това намалява ли важността на договора за добросъседство, който страната ни постави като незаобиколимо условие, за да получи Република Македония подкрепа за ЕС?
Евгени Кирилов: Тази позиция си остава. Тя има подкрепата и на колегите български евродепутати. Разбира се, сътрудничество в инфраструктурната област не трябва да се отлага заради това. Трябва да правим всичко възможно да създаваме условия за по-добра мобилност на гражданите на двете страни, особено що се касае за нашата югозападна съседка. От друга страна, развитието на търговско-икономическите връзки не е обвързано с преговорния процес, така че в случая, напредък в икономическото сътрудничеството е добре дошъл.
Фокус: В македонските медии напоследък се твърди, че е постигнат напредък в двустранните отношения. Като експерт и специалист, Вие виждате ли такъв напредък, или това е начало на предизборната кампания за президентските избори в съседната ни държава?
Евгени Кирилов: По-скоро е второто – конкретен напредък, аз поне, не забелязвам. Понякога не само медиите, а и политиците обичат да окуражават гражданите, които са твърдо „за” напредък, твърдо „за” започване на преговорния процес. Предполагам, че сега има спекулации и с този въпрос.
Фокус: На какво се дължи това, че няма напредък по преговорите за подписване на договора за добросъседство?
Евгени Кирилов: По същество, нашите съседи смятат, че основното е да разрешат спора около името с Гърция. На другото не обръщат сериозно внимание, надявайки се, че България ще прояви добра воля и без този договор. Струва ми се, че тук грешат сериозно, защото все повече се разбира, а също и от моите колеги евродепутати от другите държави-членки, че основният проблем не е само името. Основният проблем е спекулацията и манипулацията с исторически факти, с националистически тенденции, неща, за които сме говорили и по-рано.
Фокус:Има ли мониторинг за това как Скопие изразходва европейските средства?
Евгени Кирилов: Процесът се следи и координира с помощта на делегацията на Европейския съюз в Скопие. Би трябвало от тях да потърсим оценка. За съжаление, аз в момента нямам данни, за да твърдя едно или друго. Естествено, това е съществен момент – т.е, ако средствата не се употребяват по предназначение, би трябвало да има и реакция от ЕС.
Фокус:Към момента има ли някаква позиция от страна на ЕС във връзка с начина, по който се изразходват средствата?
Евгени Кирилов: Не ни е предоставяна такава информация. В настоящия момент висят някои въпроси, които ние ще следим отблизо – като например създаването на някои филми . Трябва да обърнем внимание на това, колко ефективно се използват предвидените средства. С това се занимава една определена комисия - по бюджетен контрол към Европейския парламент и от нея можем да очакваме някои сведения.
Фокус: Вие сте член на Външната комисия , следите докладите. Поставян ли е в тези доклади въпросът как се изразходват средства от предприсъединителните фондове?
Евгени Кирилов: В известна степен това се засяга, но по-съществени са други области, други сектори, върху които се поставя акцент – напредъкът в съдебната система, борбата с корупцията, свободата на словото, състояние на малцинствата. Специално по качеството на усвояване на средствата, не съм забелязал особени проблеми, отразени в докладите.
Фокус: В миналото бяхме свидетели как със средства на европейските данъкоплатци, включително на българските, бяха финансирани антибългарски проекти, като например филма „Трето полувреме”. Това известно ли е в Брюксел?
Евгени Кирилов: Специално за „Трето полувреме” няма информация, че са използвани европейски средства, а ако има такива, би трябвало да я получим. По-същественото е, че за подобни филми, които не допринасят за добросъседските отношения, се харчат държавни средства, и то немалки - става дума за милиони евро. Това означава тясно обвързване на сегашното правителство с една политика, която носи проблеми със съседите, а не създава условия за подобряване на отношенията.
Фокус: Също така, сега се подготвя нов филм, този път за цар Самуил. Първоначално заявеното като намерение за този филм отново води към кражба на българската история. Трябва ли България да реагира?
Евгени Кирилов: Естествено. Струва ми се, че самата заявка и най-общите контури на този филм будят тревога и смятам, че трябва да следим отблизо развитието на този нов проект, който за пореден път ще покаже доколко силни са старите кадри от бивша Югославия, които непрекъснато насаждат тази злоупотреба с историята.
Фокус: В миналото бяхме свидетели как с европейски средства се направи туристически проект на Дойран за Първата световна война, оказа се, че в него отново има фалшификация и манипулация на българската история. Защо Европейският съюз е толкова критичен към България за това как изразходва европейските средства, а подобен момент във връзка с изразходването на европейските средства липсва при Република Македония?
Евгени Кирилов:Когато получихме тази информация, ние се осведомихме, че това е малък трансграничен проект, който между другото се координира, доколкото знам, от българска община, и мисля, че трябва да погледнем малко по-трезво и критично на въпроса. Дали достатъчно ефективно е контролиран процесът или просто е оставен на въображението на македонските партньори, които „добре са си свършили работата”?
Фокус: Европа и светът се подготвят за честването на 100-годишнината на Първата световна война. По този повод в България се очаква да бъде създаден поредният институционален комитет. Какво сме длъжни да поискаме от Република Македония и какво трябва да направим за повече от 483-те военни гроба на българските войници и офицери, които се намират на територията на тази страна?
Евгени Кирилов: Това е изключително сериозен, бих казал тежък, и висящ въпрос, който ние се опитахме да повдигнем още преди няколко години. Заедно с друг колега евродепутат обиколихме в Македония тези гробища, след което бяхме приети на най-високо равнище от министъра на външните работи, от вицепремиера и от председателя на Комисията по европейски въпроси към македонския парламент. Получихме уверение, че в най-скоро време по този въпрос сътрудничеството ще се засили. След това, обаче, всички тези уверения бяха забравени. Свидетели бяхме на поредната симулация. Мисля, че този въпрос трябва пак да се повдигне. Тука става дума само за добра воля, защото българските граждани, чиито роднини са загинали там, безспорно желаят това да се случи - те биха искали да посещават гробовете на своите деди. Мисля, че по този въпрос си заслужава да увеличим натиска. В интерес на истината има вече едно възстановено гробище, като че ли и второ се очертава, но то е благодарение на добрата воля на местните власти. Нямам информация на централно равнище да има напредък по тези въпроси. И това е поредният пример за това колко доброжелателно се отнасят сегашните управляващи в Македония към подобни въпроси.
Фокус:Преди 5 години вие посетихте района на Кота 520 на брега на Охридското езеро заедно с тогавашния евродепутат Николай Младенов и бяхте на мястото, където се е намирал паметникът на полковник Коста Каварналиев, командир на Трета бригада от Трета пехотна балканска дивизия, която е загинал през Междусъюзническата война. Как ще коментирате факта, че българските гробища нито са по-поддържани, нито са възстановени, нито македонската страна демонстрира воля за разрешаването на този не толкова политически, колкото хуманитарен въпрос?
Евгени Кирилов: По този въпрос не веднъж вече съм взимал отношение. Включително съм го поставял лично на сегашния министър-председател, когато бях част от делегация към ЕП, която посети Скопие преди няколко години. Това не може да бъде коментирано по друг начин освен с възмущение. Специално паметникът на полковник Каварналиев може би е най-драстичният пример за вандалско отношение. Самият паметник, доколкото зная, е просъществувал до края на Втората световна война, след което е бил взривен. Това е невероятно и може би трябва с него да се започне. Ние повдигахме този въпрос, нашите медии го отразиха достатъчно добре навремето, но изглежда, че съседите ни предпочитат всичко това, ако може да го забавят с надежда, че ще бъде забравено. А то никога не може да бъде забравено. Мисля, че това са все факти, които показват, че се симулира добро желание за развитие на отношенията. А ние се нуждаем от конкретни действия в тази посока.
Фокус: Конкретно какво би могло да бъде предприето?
Евгени Кирилов: Най-малкото, което може да се направи, е да се тръгне стъпка по стъпка, един по един точно с тези паметници, а те са много. За разлика от всички други военни гробища - гръцки, английски, френски, включително и германски, нашите са просто един анахронизъм, нещо, което на дело показва отношението към България. Това, което може да се направи, естествено да се проведат конкретни преговори в съответните министерства. От македонска страна обикновено прехвърлят въпроса от едно министерство на друго. Стигат чак до социалното министерство. А всъщност това е въпрос на добра воля между министерствата на отбраната на двете страни, и между външните министерства. Ако не желаят да решават въпроса с всички, то поне да се започне с някои от тези паметници. Паметникът на полковник Каварналиев е наистина, бих казал, лакмусов тест за добрата воля в това отношение.
Фокус: Длъжни ли сме да изискваме от македонската страна да зачита паметта на българските герои?
Евгени Кирилов: Паметта на всички загинали трябва да се тачи. Особено когато иде реч за военни, за войнишки паметници. Това е общ стандарт в Европа и тези паметници трябва да обединяват. Както знаете това се прави вече на европейско равнище между Франция и Германия, между бившите съюзници от едната страна, и от другата страна - тези паметници се поддържат. Това е цивилизованият подход. Подобен подход, обаче, като че ли в нашите съседи все още липсва.