Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
В своето изказване българският евродепутат разкритикува решението на украинската Рада за премахване на статута на регионалните езици на малцинствата, което би засегнало българската общност в страната
На провелия се дебат относно ситуацията в Украйна по време на заседанието на Европарламента в Страсбург, българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи обърна внимание на все още тревожната обстановка в страната. Той припомни, че пост-съветското наследство в Украйна е доминирано от олигарси и слаби държавни институции. Българският евродепутат обърна внимание на необходимостта от далновидност и конструктивност от страна на европейските и украинските лидери по отношение на диалога с Русия, от която се очаква, разбира се, същото. В тази връзка той подчерта един урок, който все още усвояваме, а именно, че краят на Студената война не означава край на геополитическите нагласи, при които един печели за сметка на другия.
Евгени Кирилов разкритикува отмяната на закона за специалния статут на езиците на етническите малцинства, като изрично спомена, че българската общност и нейните права ще бъдат пряко засегнати. Този акт засяга сериозно и огромен брой руско-говорящи и може да доведе до тежки последствия, допълни евродепутатът.
В заключение, Кирилов апелира за силна подкрепа, която ЕС трябва да окаже на Украйна в тези трудни времена, и призова и самият Съюз да не разочарова украинците в пътя им напред, който ще бъде осеян с нови предизвикателства и трудности.