1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
в. "Дума", 29 март 2014 г., стр. 16
На 24 и 25 март българският евродепутат социалист Евгени Кирилов бе домакин на група активисти от БСП-Ка-занлък и от район "Искър" в София. Програмата на посещението включваше срещи и презентации в различни институции, които целяха да обогатят информираността на посетителите за Европейския съюз и за важността на европейските избори през май 2014 г.
В Европейския парламент (ЕП) гостите научиха за работата, функционирането и структурата на тази европейска институция. Също така те се запознаха с дейността на своя домакин Евгени Кирилов и проведоха дискусия по въпросите на европейското финансиране през новия програмен период 2014-2020 г. и по политиката на добросъседство на Европейския съюз със страните от Източното партньорство. С Евгени Кирилов българските гости обсъдиха предизвикателствата пред социалистите на предстоящите евроизбори, новата роля на Европейския парламент в предлагането и избирането на председател на Европейската комисия и нуждата от активизиране на избирателите.
Посещението на Парламен-тариума, своеобразен музей на европейската интеграция, и Европейския парламент допълни с интересни факти и картини познанията на гостите. Там те се потопиха и в работната атмосфера на евродепутатите чрез мултимедийното представяне на дебати и гласуване в пленарна зала. Европейските избори бяха основен акцент на срещата на българските социалисти-акти-висти в централата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Брюксел. За тях бе полезно да научат каква е ролята на ПЕС и на Групата на социалистите и демократите в ЕП за координиране и общи действия на европейските социалисти при правенето на политики и вземане на решения в Евросъю-за. На предстоящите евроизбори целта на социалистите е да съберат най-много гласове и да бъдат първа политическа сила в Европейския парламент. Това ще им даде възможност да издигнат своя общ кандидат за председател на Европейската комисия - Мартин Шулц, германски евродепутат-социалист и настоящ председател на ЕП. За постигане на целта и изборна победа обаче е необходима мобилизация. Именно този въпрос - за активизирането на избирателите да участват в евроизборите - бе обсъден на срещата в ПЕС от българските социалисти, Евгени Кирилов и Тери Конели, отговарящ за кампаниите на ПЕС. Основен проблем е ниското участие на гражданите в евроизборите и затова стремежът на социалистите във всички държави членки на ЕС ще бъде да се привлекат колкото може повече негласуващи. В предстоящата изборна кампания ще се заложи много на директния контакт с хората или тъй нареченият метод "от врата на врата". ПЕС вече е започнала да обучава активисти как да прилагат този метод и дори в България подобно обучение ще се проведе на 29-30 март. По-нататък при следващи обучения ще бъдат включени още доброволци, така че максимален брой хора да участват и да стигнат да колебаещите се гласоподаватели. Гостите от БСП подкрепиха идеята и обърнаха внимание, че методът на директен контакт с хората в България се е прилагал още от 40-те години на XX в., но напоследък е позабравен. Те призоваха да бъде използван опита на членовете на партията, които са работили с него, и този опит да бъде предаден на младите. Евгени Кирилов отбеляза, че използването на метода "от врата на врата" трябва да бъде адаптиран според населеното място, така че в максимална степен да се постигне желаният ефект. Активистите от България повдигнаха и важния въпрос за посланията и за нуждата от това до хората да стигат ясни и конкретни цели и приоритети на социалистите за общоевропейското бъдеще. Само така колебаещите се избиратели ще могат да бъдат привлечени като гласоподаватели.
Европейската комисия бе също една от институциите, посетени от българските гости. От изнесената презентация те се запознаха с ролята на Европейската комисия като инициатор на европейското законодателство, пазител на договорите, двигател на европейската интеграция и на изпълнението на политиките. Освен работните срещи посетителите от България се докоснаха до атмосферата на Брюксел, различна, но по своему очарователна в европейския квартал и в старинната част на града. Те не пропуснаха да вкусят от традиционните ястия -символи на Белгия - шоколадовите бонбони, бирата, гофрети-те и пържените картофи.
От столицата на Европейския съюз гостите на Евгени Кирилов си тръгнаха заредени с нови впечатления и нови знания, но също и с ентусиазъм за победа на предстоящите избори.