Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Процесът за облекчаване на тежките процедури за достъп до европейски средства трябва да се развива по-нататък
15.01.2010
По време на приключилото късно снощи в Европейския парламент изслушване на Йоханес Хан, кандидат за еврокомисар по регионалната политика, българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов зададе въпрос "какви мерки предвижда да предприеме бъдещият комисар за да се променят сложните процедури за използване на еврофондовете и еврофинансирането да не бъде така труднодостъпно за крайните бенефициенти". Във встъплението към въпроса си Евгени Кирилов каза, че по информация достигнала до него "дори в Австрия, от която идва г-н Хан и която не е нова държава-член, бенефициентите също срещат трудности за получаване на средства от структурните фондове и предпочитат да се обръщат към банките".
В своя отговор Йоханес Хан се позова на вече направените стъпки от предишния комисар Данута Хюбнер и предложените три пакета от мерки, с които частично се изменят някои от правилата през настоящия програмен период. Последният, трети пакет, предстои да се приеме, но задействаните вече мерки са важен знак, според Хан, че намаляването на тежестта и сложността на процедурите е възможно да продължи и в бъдеще.
Австрийският кандидат за еврокомисар посочи също така, че вече има създадени работни групи с участието на експерти от страните-членки, които обсъждат в каква посока да се върви и какви нови мерки да се предложат за по-нататъшно улесняване на бенефициентите при кандидатстване и използване на структурните фондове при следващия програмен период.
Според Йоханес Хан много положителни неща вече са постигнати, но процесът за облекчаване на тежките процедурите е нещо разумно, изпълнимо и намира широко одобрение, затова този процес не трябва да спира дотук, а да се развива по-нататък. Евгени Кирилов изрази задоволство от дадения отговор, в който вижда потвърждение за поемане на ангажимент от страна на г-н Хан и потенциал за бъдещо сътрудничество с Европейския парламент по този въпрос.